Предците ни оприличавали белите петна върху гърба на царския орел на кръст и го наричали "кръстат".
За тази птица, почитана като свещена, разказва февруарският брой на сп. "Нашънъл джеографик".
Преданието разказва, че завали ли град, орелът полита над нивите, за да спаси посевите и реколтата от бурята.
Днес обаче е ред хората да спасяват небесния властелин.
Макар че векове наред царският орел е бил една от най-разпространените у нас едри грабливи птици, от хилядите двойки днес са останали едва двадесетина. Видът е силно застрашен и в глобален мащаб - вече изобщо не се среща в редица страни на Стария континент.
Статията на Любомир Кюмюрджиев и атрактивните снимки към нея разказват за дейността на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и други организации у нас за изучаването на навиците на вида, проследяването на мигриращите млади птици, установяването на основните причини за намаляването на редкия хищник и борбата за тяхното ограничаване и премахване.
Новият брой представя още разкази за невероятната еволюция на птичите пера, чието възникване вероятно няма нищо общо с летенето. Произходът на техния чудесен механизъм е една от най-упоритите мистерии в природата.
На страниците на списанието срещаме и тайнствените обитатели на парижките катакомби. Тук ще откриете кости, камъни, километри тунели и легален (и нелегален) туризъм, разказва авторът Нийл Шей.
Париж има по-дълбока и по-странна връзка със своите подземия, отколкото почти всеки друг град, а тези катакомби са едни от най-богатите.
През февруари "Нашънъл джеографик" разказва и за опиумните войни в Афганистан. Мрачната аксиома, която дефинира днес страната, където 85% от хората са земеделци, се свежда до това, че икономиката зависи от два съперничещи си източника на приходи.
Единият са помощите от Запада, който се надява страната да се отрече от талибаните. Другият е търговията с опиум, подкрепяна от талибаните, които използват печалбата, за да финансират нападенията си срещу западните сили.
този брой ще е интересен
