Металните пластинки, които много учени поставят на перката на пингвините, за да ги маркират, може би вредят на животните!
Дори най-изявените учени имат затруднения, когато трябва да различат един пингвин от друг. Поради тази причина, учените отдавна им слагат малки метални пластинки, надписани с идентификационен номер, около всяка перка.
Но това, което е полезно за учените, може да се окаже вредно за пингвините. Според ново изследване пингвините, на които са поставени тези метални пластинки, имат по-малки шансове за оцеляване и възпроизводство.
Първите доказателства, че пластинките могат да вредят на животните се появяват през 70-те години, когато служители на зоологически градини докладват, че те могат да разранят перките на пингвините, особено по време на ежегодната смяна на перата. От тогава няколко изследвания се опитват да определят дали наистина пластинките влияят на пингвините и крият опасност. Резултатите им са доста разнопосочни. Според някои пластинките не влияят по никакъв начин на животните, а според други те са толкова вредни, че пречат на възпроизводството и оцеляването им.
Все пак някои учени спират да използват пластинките. Френски учени например ги заменят с електронни чипове, които се поставят под кожата на пингвините. Тези чипове излъчват радио вълни, които учените могат да използват, за да проследяват движението на животните. Но пластинките продължават да се използват заради предимствата, които предлагат.
Към края на 90-те години И. ле Махо, физиолог от френския център d'Ecologie et Physiologie Energétiques, започва да използва електронни чипове, като е твърдо решен да намери истината за пластинките. Той и колегите му избират колония императорски пингвини на остров Посесион. Над 400 от тези птици вече имат електронни чипове. Учените избрали на случаен принцип 100 от тях и поставили метални пластинки на половината.
Екипът използвал антени, за да проследява движенията на птиците от 1998 до 2008 г., което превръща изследването в най-дългото, което сравнява пингвините със и без метални пластинки.
Според учените пластинките вредят на пингвините. Резултатите показват, че пингвините, на които са поставени, имат 16% по-ниско ниво на оцеляване, в сравнение с останалите, за този 10 годишен период.
Маркираните пингвини пристигат по-късно на местата за отглеждане на малките и правят по-дълги пътувания в търсене на храна. Като резултат, имат 39% по-малко пингвинчета от останалите.
Според екипа причината е, че пластинките пречат на пингвините докато плуват, като създават съпротивление. Така че, те се нуждаят от повече енергия за изминаване на малки разстояния. Има и учени, които смятат, че с течение на времето пингвините се приспособяват към пластинките. Но Ле Maхо отбелязва, че почти всички смъртни случаи на маркирани пингвини се случват през първите пет години от изследването, така че животните явно не са имали достатъчно време за да се приспособят.
Значение за въздействието на пластинките има и количеството храна, което има през съответната година. Например, когато ресурсите са в изобилие, учените не откриват съществена разлика между маркираните пингвини и останалите. Така че, според тях, предходни изследвания, които са провеждани в рамките на една година например, не могат да бъдат показателни.
Напоследък интересът към научни наблюдения с пингвини се е увеличил, защото се предполага, че те могат да ни дадат информация за влиянието на климатичните промени върху морските екосистеми. Новото изследване показва, че един от основните инструменти, които се използват затова – въпросните метални пластинки, могат да се окажат вредни за животните.
