В деня, когато се навършват 40 години от подписването на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ внесе в Министерство на околната среда и водите (МОСВ) документацията за обявяване на „Карстов комплекс Драгоманско блато” за единадесетата влажна зона от световно значение. В България досега имаше 10 такива зони – всичките разположени покрай Черноморското крайбрежие и река Дунав.
Документацията е изготвена от СДП БАЛКАНИ и е резултат от работата на сдружението в района на Драгоманското блато от 1996 година насам, финансирана от Германската федерална фондация по околна среда (DBU), Фонда за подкрепа на НПО към ЕЕА Grants, Програмата за малки проекти на GEF, Дунавския екологичен форум и Посолството на Кралство Нидерландия в България.
„Карстов комплекс Драгоманско блато” е подкрепен от Областна администрация Софийска област, на чиято територия се намира комплекса.
Новото рамсарско място покрива 4 критерия на Рамсарската конвенция и е изцяло съгласувано през 2010 г със Секретариата на конвенцията. МОСВ даде уверението, че до няколко седмици официално ще обяви мястото.
Повече информация за комплекса:
Карстов комплекс Драгоманско блато включва последните запазени карстови блата в България (Драгоманско и Алдомировско). Обширните влажни ливади около блатата и между селата Цръклевци и Бучин проход също са уникални, заради реликтната им флора по-характерна за северна Европа. Комплексът опазва голямо разнообразие на растения и животни. Установени са 256 вида птици, от които близо 150 гнездят. Тук се намират вероятно най-големите популации в страната на световно застрашените белоока потапница (Aythya nyroca) и ливаден дърдавец (Crex crex). През 2007 година започна да гнезди и голямата бяла чапла (Egretta alba) – едва втора колония на вида след тази в резерват „Сребърна”. За много растения комплексът е единствено или почти единствено находище, в т.ч. гигантски живовляк (Plantago maxima), розмаринолистна върба (Salix rosmarinifolia), Ниска теменуга (Viola pumila), Шахматовидна теменуга (Fritillaria meleagroides), Алдрованда (Aldrovanda vesiculosa).
