Това се случва често през зимата в големи и малки населени места. Необичайните за нас гости са горските ушати сови (Asio otus), за които това поведение е съвсем нормално. Ако имате късмет да наблюдавате ято сови в близкия парк или в двора, моля не ги безпокойте. Ще сме ви благодарни, ако се свържете с нас, за да съобщите точното място и броя на наблюдаваните птици. Продължете нататък, за да научите повече.
ГОРСКА УШАТА СОВА (Asio otus)
Горската ушата сова е една от най-„елегантните” и стройни сови. Дължината на тялото е 31-37 см, размахът на крилете между 86-98 см и тежи между 250 - 330 грама.
Има „уши” от пера, които могат да достигнат до 5-6 см. Основният цвят е кафеникаво-оранжев.
Горската ушата сова е широко разпространена в Европа и Азия. Тя е жител и на Канарските острови, Северозападна Африка и Северна Америка. В северните части на гнездовия ареал е прелетна, а в южните - постоянна.
В България горската ушата сова през размножителния период е установена повсеместно до около 1900 м надморска височина. През есенно-зимния период образува големи ята до 20 - 40 екземпляра, като този социален инстинкт и добрата поносимост между отделните индивиди не са характерни за останалите видове сови. Колкото е по-студена зимата, толкова ятата са по-многобройни. През този период горската ушата сова не е предпазлива. Често групите почиват през деня по дървета в големи градове (струпвания са наблюдават в София, Русе, Пловдив и др.). Половин до един час след залез слънце в продължение на 10 – 15 мин. совите напускат дърветата и се отправят в различна посока на лов. Сутрин преди разсъмване отново се събират.
Горската ушата сова ловува през нощта, като предпочитана храна са дребни гризачи - мишки и полевки, което ги прави изключително ценни за регулиране на числеността на популациите на дребните гризачи. Понякога при липса на гризачи те се хранят с дребни птици и насекоми - скакалци и бръмбари. Дребните гризачи обикновено поглъщат цели, като несмилаемите остатъци биват повръщани под формата на така наречените „погадки”
Като полезна птица, горската ушата сова е защитена от Закона за биологичното разнообразие и е включена в Приложение III на Бернската конвенция за опазване на дивата природа и естествените местообитания в Европа.
Тази зима сутринта като станах и дърветата пред блока бяха претрупани с сови имаше около 50-60 ако не бяха и повече, направо се изплаших като ги видях как ме гледат.За пръв път ми се случи такова нещо и чак сега намирам обяснение за това :)
Днес,30.3 видях ято сови след залез слънце да излитат от дърветата на осеминителната станция в Стара Загора. Бяха около 10 сови.
