Мерките за насърчаване на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ), като изграждането на свързваща инфраструктура и разширяване на мрежата, могат да влошат състоянието на видовете и местообитанията във всички защитени зони и миграционни пътища, в които ще бъдат разположени екоцентрали. Такъв сценарий предвижда екологичната оценка на националния план за ВЕИ, изготвена от министерството на околната среда и водите (МОСВ), ако не бъдат приложени по-строги правила при изграждането на зелени мощности. Докладът с оценката вече е публикуван на интернет страницата на икономическото министерство.
В края на юни ведомството изпрати плана за зелена енергия до 2020 г. в Европейската комисия, без да бъде гласуван от правителството и да премине през процедура по екооценка (ОВОС). Бизнес асоциациите от бранша се оплакаха, че стратегическият документ е писан "на тъмно", без държавата да се консултира с тях.
"Рисковете в плана са по-големи, отколкото очаквахме", посочи зам.-министърът на околната среда по време на вчерашния ВЕИ форум, организиран от сп. Енергиен наблюдател. В плана не е отразен негативният опит от развитието на зелената енергетика, смятат в ековедомството.
Така влиянието на вятърните перки върху птиците например, както и ерозията на почвите и унищожаването на местообитания може да продължи. В документа липсва яснота как ще се прилагат стимулите в чувствителни за биоразнообразието зони.
Експертите, изготвили екодоклада, смятат, че икономическото министерство не е предвидило как ще се възстановят вече нанесените щети върху ценна природа. Бурното развитие на ВЕИ обаче ще намали енергийната зависимост на България и доведе до спад на парниковите емисии, се посочва в документа.
МОСВ препоръчва да се определят територии, в които да не се строят екоцентрали, изискващи голяма площ (фотоволтаични и вятърни паркове) или променящи естествения ландшафт (водни централи).
"Ще изчакаме реакцията на Европейската комисия и тогава ще поискаме преработка на националния план, съобразена и с нашите препоръки, и с изискванията на Брюксел", уточни зам.-министър Евдокия Манева пред "Дневник". По думите на Манева досега са издадени достатъчно разрешителни за екоцентрали, че ако проектите бъдат реализирани, страната спокойно ще изпълни европейската цел за 16% дял на зелените източници в крайното енергийно потребление.
Голям проблем се оказва пожелателният характер на мерките, което е затруднило експертите при изготвянето на оценката. Националният план предвижда създаването на карта за разпределението на потенциала на ВЕИ в страната и местата, на които могат да се изграждат зелени централи без риск за природата.
Картата трябва да бъде изработена и поддържана от новата агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която ще наследи сегашната агенция за енергийна ефективност. Привличането на повече инвестиции в отрасъла, подобряването на сигурността на електрическата мрежа, насърчаването на малките децентрализирани мощности и енергията от биомаса са сред механизмите, които не са описани подробно.
Предложенията за затягане на екологичния контрол в сектора предизвика недоволство сред представители на бизнеса със зелена енергия. По думите на Велизар Киряков, председател на асоциацията на производителите на екоенергия, изискването на прекалено много екооценки за ВЕИ проектите спъва бранша.
Концентрацията на вятърни паркове в Добруджа вече е предизвикала изместване на миграционния път на прелетните птици Via Pontica, посочи Манева. В България са инсталирани 275 ветрогенератора с мощност 351.6 мегавата, показват данни НЕК и доставичците на ток от март, цитирани в екооценката.
Източник: biolife.bg
