Наболели проблеми и бъдещи предизвикателства, свързани с управлението на националната мрежа от защитени територии, събраха повече от 30 представители на държавни институции, научната общност, неправителствени организации и др. на работна среща в София. Срещата се организира от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в сътрудничество с Асоциацията на парковете в България и Българска фондация Биоразнообразие.
В дискусията се включиха и зам.-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева, зам.-министъра на земеделието и храните доц. Георги Костов, редица експерти от двете ведомства, представители на Изпълнителна агенция по горите, на парковите администрации, БАН и повечето големи неправителствени организации.
Зам.-министър Евдокия Манева съобщи, че скоро предстои изменение на Закона за защитените територии. Тя допълни, че се ангажира като представител на правителството и в бъдеще да търси мнението на учените и представителите на неправителствения сектор. Зам.-министър доц. Георги Костов също се ангажира да предостави пълна подкрепа от страна на Министерство на земеделието за решаването на проблеми, свързани с опазването на околната среда. Той заяви още, че няма да бъдат правени компромиси с тези въпроси, тъй като те засягат качеството на живот на следващите генерации. Доц. Костов анонсира, че в четвъртък в Министерство на земеделието и храните за първи път ще бъде представен концептуално новият Закон за горите.
Срещата бе една от инициативите във връзка с Международната година на биоразнообразието 2010, обявена от Организацията на Обединените нации ООН. През 2010 светът е призован да предприеме действия, за да запази биологичното разнообразие на Земята. Главният инструмент за опазване на биологичното разнообразие на България е националната екологична мрежа, състояща се от два вида територии - защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", и шест категории защитени територии, обявявани според Закона за защитените територии.
Основните изводи от срещата:
- липсва цялостна концепция и дългосрочна визия за управлението на териториите от националната екологична мрежа (и по-специално за управлението на защитените територии). Националната политика трябва ясно да описва как да се развива, как да се управлява и финансира системата от защитени територии. Целите на развитие трябва да се определят въз основата на експертен анализ и оценка на пропуски и недостатъци в системата от защитени територии.
- Националната екологична мрежа (НЕМ) е изградена както от защитени зони като част от общоевропейската мрежа Натура 2000, предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания и видовете от Европейско значение, така и от защитени територии, предназначени за опазване на националното биологично разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Двата вида територии (защитени територии и защитени зони) са еднакво ценни за опазване на българската природа, взаимно се допълват и развитието на мрежата от единия тип територии не трябва да става за сметка на другия тип. Темата за развитието на националната система от защитени територии, която беше пренебрегната през последните години заради развитието на мрежата от защитени зони Натура 2000, отново е на дневен ред. Защитените територии са подходящ механизъм за осигуряване на специална защита на значими местообитания и видове в рамките на защитени зони от Натура 2000.
- Функционирането на НЕМ е на много ниско ниво и трябва значително да се подобри. За целта е необходима активна политика (вкл. и политическа воля) и достатъчно финансиране и капацитет за изпълнение на реални дейности по нея. В момента финансирането за управлението на защитените територии, отделяно от държавата и налично чрез други източници на финансиране, е крайно недостатъчно. Административният и човешки капацитет на администрациите на защитените територии е недостатъчен за осъществяване на нарастващите изискания на обществото към опазването на природата. Планове за управление действат за по-малко от десет територии, в много малко се осъществяват реални дейности като проучване, управление на туристическия поток, екологично образование и т.н., повечето са обявени „само на хартия”.
Три са основните аспекта, по които успоредно да продължи работата по защитените територии:
- развитие на мрежата, основаващо се на експертни анализи и оценки на пропуски и недостатъци, силни и слаби страни;
- подобряване на управлението на защитените територии;
- осигуряване на адекватно финансиране и подобряване на човешкия и административен капацитет.
Всички участници в срещата изразиха надежда, че това е първата среща, на която се очертаха проблемите и предизвикателствата, а в близко бъдеще ще се състоят още подобни срещи, на които ще се обсъждат и конкретни решения и стъпки за прилагането им, например в рамките на разработването на нов План за действие за опазване на биологичното разнообразие.
Източник: БДЗП
