Област: София - областПлощ: 31379,85 ха
Собственост: държавна собственост - 32%; общинска собственост - 47%; частна собственост - 21%;
Описание:
Понор обхваща билната платовидна част на едноименната планина с надморска височина от 900 до 1400 м., разположена на около 50 км западно от София. Понор планина е част от главната Старопланинска верига. На север граничи с рида Козница, на юг с долините на реките Искрецка и Козле. На изток с пролома на р. Искър от Церово до гара Лакатник, а на запад следва държавната граница от землището на с. Бърля, до Връдловци и Пепърлинци. Обхваща предимно открити тревни пространства - пасища и ливади с калцифилна и мезофилна тревна растителност,. заобиколени от широколистни гори - над 1000 м. надм.в. от мизийски бук /Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca/, на места примесени с обикновен габър /Carpinus betulus/ (Бондев, 1991); между 600 и 1000 м. надм.в. смесени дъбово-габърови гори, до 600 м. надм.в. – дъбови гори, а също така скални венци и каменисти карстови терени и в незначителна степен селскостопански площи. В горите и храсталаците с надморска височина 600-1000 м. се среща келявия габър /Carpinus orientalis/, който формира важни местообитания за голям брой гнездящи птици. Понор планина е формирана от варовици и доломити и представлява един от най-големите и карстови райони в България. Водата се просмуква във варовиковите скали и образува значителни по размерите си карстови форми – въртопи, понори и затворени долини. В района са открити повече от 70 пещери. Най-голямата река в района е Искър, а другите по-големи реки са Искрецка, Козле, Гинска, Пробойница, Брезенска и Зимевишка.
Птици:
Около 60% от Понор планина е покрита с уникална мозайка от планински пасища, ливади, варовикови скални масиви и малки разпръснати стопанства. Тази мозайка от местообитания заедно с традиционното ползване н аземята осигурява условия за гнездене и миграция на редки и застрашени видове. Установени са 140 вида птици, от които с европейско природозащитно значение (BirdLife International, 2004) са 50 вида. В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 5 вида, а в категорията “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 – 13 вида и в SPEC3 – 30 вида. От срещащите се видове 26 са включени в Червената книга на България като редки или застрашени, а 38 вида са вписани в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие и за тях се изикват специални мерки за опазването им. Понор планина е от световно значение за гнездящият тук ливаден дърдавец /Crex crex/. Тя предоставя подходящи местообитания за гнездене на 35 вида, включени в приложение І на Директива 79/409 на ЕС и на още 8 мигриращи вида птици. Районът е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за гнездящигнездящите тук ливаден дърдавец, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, скален орел /Aquila chrysaetos/, бухал /Bubo bubo/, сив кълвач /Picus canus/, горска чучулига /Lullula arborea/, ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, и червеногърба сврачка /Lanius collurio/. Освен ливадния дърдавец още два световно застрашени вида все още гнездят в района – царският орел /Aquila heliaca/ и ловният сокол /Falco cherrug/. В Понор имат значителни популации планинският кеклик /Alectoris graeca/, пъдпъдъкът /Coturnix coturnix/, въртошийката /Jyinx torquilla/, пъстрият скален дрозд /Monticola saxatilis/ и зеленият кълвач /Picus viridis/. По време на миграция мястото е от значение основно за грабливите птици, включително за застрашените от изчезване в световен мащаб белошипа ветрушка /Falco naumanni/ и степен блатар /Circus macrourus/.
Заплахи:
Върху мястото оказват лияние основно човешки дейности свързани с традиционното ползване на земята. Около 70% от храната на домашните животни се осигурява чрез паша през лятото и сено през зимата. Пасищата се ползват на ротационен принцип, като през едната година се подлагат на паша, а през следващата година се косят. Пашата се осъществява в близост до селищата. Отдалечените пасища не се използват пълноценно поради по-малкия брой добитък в сравнение с миналото. По тази причина, както и поради високата степен на обезлюдяване на района част от ливадите и пасищата се изоставят. Това води до постепенното им залесяване и охрастяване и съответно влошаване на ключови местообитания на ливадния дърдавец и на други видове от значение за Европейския съюз. Тези процеси оказват негативно влияние и върху колониите на лалугера /Spermophilus citellus/, който е основната храна на царския и скалния орел, ловния сокол и белоопашатия мишелов. В допълнение разораването на ливадите и пасищата, както и изгарянето на хвойната за разширяване на ливадите причинява влошаване и дори загуба на ценни местообитания. Каптирането на подземните води в карстовия район в по-ниските части на планината, както и водохващането за ВЕЦ Петроханводи до засушаването на района и до влошаване качеството на влажните ливади. Други дейности с отрицателно въздействие върху местообитанията са неустойчивото управление на горите, практикуване на несъобразени с биологичната стойност на района форми на туризъм и спортно-развлекателни дейоности, както и инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове. Директно отрицателно влияние върху популациите на птиците оказват ловът, бракониерството и вземането на яйца и малки от гнездата на грабливите птици.
Законова защита:
Територията на Понор планина не е защитена понационалното природозащитно законодателство. Петте защитени територии, обявени в района за опазване на пещери и водопади, обхващат едва 0.3% от територията. Предложената защитена зона се припокрива в значителна степен с КОРИНЕ място “Понор”, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1989 г. малка част от мястото – “Гинци”, е обявена от BirdLife International За орнитологично важно място. През 1997 в Понор планина е обявено ново Орнитологично важно място – “Влажни ливади Зимевица”, което обхваща малка част от ценните ливади. От 2005 г. цялата територия на Понор е обявена за Орнитологично важно място.
