Птиците в България

Област: Шумен, Варна
Площ: 84030,41 ха
Собственост: държавна собственост - 38%; общинска собственост - 15%; частна собственост - 47%;

Описание:
Провадийското и Роякското плата се намират в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша - Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток - до шосето с. Гроздьово - с. Бързица. Районът е слабо населен с концентрация на селищата предимно по долините на ограничаващите го реки и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостъблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Обработваемите площи обхващат около 47% от територията на района, а около 13% са пасищни територии, на места обрасли с храстова растителност. На няколко места в района са разпръснати скални масиви, обособени в комплекси.

Птици:
В района на Провадийско-Роякското плато са установени 160 вида, от които 36 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 68 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 19 вида, в SPEC3 - 45 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 52 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 49 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Провадийско-Роякското плато е едно от петте най-важни места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, бухала /Bubo bubo/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulus/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, белоопашатият мишелов /Buteo rufinus/, скалният орел /Aquila chrysaetos/ и малкият орел /Hieraaetus pennatus/ гнездят също в значителни количества. Добрата хранителна база и подходящите места за почивка привличат по време на пролетна и есенна миграция относително големи количества бели и черни щъркели и различни видове грабливи птици. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици.

Заплахи:
Поради наличието на селища, както по границите на теритоията, така и вътре в нея, по-голямата част от Провадийско-Роякското плато е лесно достъпна за хората. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта- и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензвните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Премахването на болните и мъртвите дървета ограничава значително възможностите на кълвачите да намират храна и подходящи места за гнездене. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Незаконните сметища влошават допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не е регулиран по подходящ начин. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Законова защита:
В Провадийско-Роякското плато има 4 защитени територии, но те обхващат едва 0,3% от теритоирята му. Защитена местност “Славейкова гора”е обявена през 1986 г. за опазване на гнездови находища на застрашени видове грабливи птици. Защитена местност “Воденицата” е обявена през 1987 г. също с цел опазване на застрашени видове. Защитена местност “Снежната кория” е обявена през 1966 г. с цел опазване на стари дъбови гори. Защитена местност “Голямата канара” е обявена през 1979 г. за опазване на характерен ланшафт. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.