Област: София - областПлощ: 13180,40 ха
Собственост: "държавна собственост - 46%; общинска собственост - 25%; частна собственост - 29%;"
Описание:
Раяновци обхваща влажните ливади разположени в понижението на терена между град Драгоман и село Цръклевци, включително Драгоманското блато, рида Чепън, а на юг - карстовите хълмове от Драгоман до землищата на селата Безден, Богьовци и Понор. Източната граница на мястото преминава по пътя София-Годеч от село Белидие хан до местността Въртопите. Влажните ливади са обрасли с мезофилна тревна растителност с преобладаване на острица /Carex spp./, ливадна ливадина /Poa pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, лепка /Alopemrum pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др. (Бондев, 1991). През по-голямата част от територията на ливадите са прокопани отводнителни канали, покрай които има отделни групи върби /Salix spp./ и пояси от тополи /Populus spp./, както и ивици от блатна растителност - тръстика /Phragmites australis/, папур /Тypha spp./ и др. По дигите на каналите се развива обикновена коприва /Urtica dioica/, представляваща първото убежище на ливадния дърдавец в началото на гнездовия период, който започва рано през пролетта,. В Драгоманското блато се развива типична блатна растителност, като на места целогодишно се запазват водни огледала. След спиране на отводнителните мероприятия през 50-те години на ХХ в. Блатото постепенно е започнало да се възстановява и към 2005 г. обхваща площ от около 400 ха. Ридът Чепън е обрасъл със сухолюбива калцифилна тревна и храстова растителност със значителен брой редки и ендемични видове. На места се срещат култури от черен бор /Pinus nigra/ и разредени широколистни гори.
Птици:
Влажните ливади Раяновци включват ценни местообитания на редки и застрашени видове птици – преовлажнени ливади, пасища и блато. Установени са 196 вида птици, от които с европейско природозащитно значение (BirdLife International, 2004) са 84 вида, като в категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 6 вида, а в котегориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 – 21 и в SPEC3 – 57 вида. От видовете срещащи се тук 45 са записани в Червената книга на България. Мястото е от световно значение за гнездящия тук ливаден дърдавец /Crex crex/, както и за комплекс от 11 вида от значение за Европейския съюз, включени в приложение 1 на Директива 79/409/ЕЕС.Раяновци е едно от най-важните за страната за полската бъбрица /Anthus campestris/, белооката потапница /Aythya nyroca/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/ и градинската овесарка /Emberiza hortulana/. Поддържа значителни популации на орела змияр /Circaetus gallicus/, пъдпъдъка /Coturnix coturnix/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и горската чучулига /Lullula arborea/.
Заплахи:
Мястото е уязвимо от човешки дейности, основно свързани със земеделието, управлението на горите и управлението на водите. Отводняването на влажните зони и влажните ливади води до влошаване и загуба на ключови местообитания за водолюбивите видове птици. Превръщането на ливадите и пасищата в обработваеми земеделски земи води до пълна загуба на местообитанието на ливадния дърдавец и други видове птици от значение за Европейския съюз. Паленето на стърнищата е причина за големи пожари, в горите и тръстиковите масиви, които водят до влошаване качеството на местообитанията. Други такива дейности са провеждането на военни учения, разширяването на каменните кариери, както и незаконното изхвърляне на отпадъци. Директно въздействие върху птиците оказват лова, бракониерството и безпокойството, като за последното допринасят безконтролното практикуване на алпинизма, делта- и парапланеризма, а така също и военните учения, когато се провеждат по време на гнездовия сезон. Районът е уязвим по отношение на дейности, свързани с урбавизацията и индустриализацията. Заплаха за мястото са и изграждането на ветроенергиини паркове. На лице е такова намерение в района на хълма Чепън, който е местообитание на гнездящи и ловуващи грабливи птици.
Законова защита:
Раяновци няма законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. През 2005 г. е внесено предложение за обявяване на Драгоманското блато за защитена местност. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
