Област: Монтана, ВрацаПлощ: 43494,44 ха
Собственост: държавна собственост - 3%; общинска собственост - 9%; частна собственост - 88%;
Описание:
Златията се намира в Северозападна България, в Дунавската равнина между река Дунав и град Козлодуй на север, пътя свързващ град Вълчедръм и Хайредин на юг, и теченията на реките Цибрица и Огоста от запад и изток. Разположена е върху платовидна заравненост с открити тревни пространства от степен характер и обработваеми площи. На места има земни льосови стени и ниски дървета и храсти, главно от обикновен глог /Crataegus monogyna/, шипка /Rosa canina/ и др. По земните стени и около тях изобилно се среща айлант /Ailantis altissima/. На територията на Златията е разположен язовир Шишманов вал. Разпръснато са разположени и пасища, овощни градини, лозя, полезащитни пояси и малки горички от широколистни дървета, както и крайречни гори по поречието на река Огоста.
Птици:
Установени са 122 вида птици, от които 28 са вписани в Червената книга на България, а 53 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 попадат 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 15 и в SPEC3 – 36 вида. Мястото едно от най-важните в страна от значение за Европейския съюз за група от видове, привързани основно към откитите пространства – белия щъркел /Ciconia ciconia/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/, полската бъбрица /Anthus campestris/, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/ и др. В Златията се срещат значителни гнездови популации на пчелояда /Merops apiaster/, полската чучулига /Alauda arvensis/ и пъдпъдъка /Coturnix coturnix/. Тук е единственото място в България където през последните години е наблюдавана голямата дропла /Otis tarda/. През зимата в Златията се среща и друг световно застрашен вид – малката белочела гъска /Anser erythropus/, която ползва нивите за хранене заедно с ята на голямата белочела гъска /Anser albifrons/.
Заплахи:
Златията е най-голямата компактна незаселена равнинна територия в страната. Тя се влияе от човешки дейности основно свързани със земеделието, управлението на горите и развитието на инфраструктурата. Интензификацията на селското стопанство, използването на пестициди и изкуствени торове, премахването на плетове и храсти са дейностите с най-сериозно негативно влияние върху качеството на местообитанията. Изсичането на крайречните гори и на дърветата в полезащитните пояси водят до бързо и рязко намаляване на популацията на вечерната ветрушка, поради изчезване на местата за гнездене. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.
Законова защита:
Златията няма законова защита по националното природозащитно законодателство. През 1997 г. малка част от територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 2005 г. цялата територия на Златията е обявена за Орнитологично важно място.
