Област: Варна, ДобричПлощ: 38132,83 ха
Собственост: държавна собственост - 39%; общинска собственост - 14%; частна собственост - 47%;
Описание:
Батова се разполага в Североизточна България, северно от Варна и обхваща поречието на река Батова и по-голямата част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци и прилежащата и плитката морска акватория. На север граничи със селата Соколник, Одърци, Храброво, Ляхово и Оброчище, на изток с черноморското крайбрежие южно от курорт Албена до Златни пясъци. От Златни пясъци на югозапад границата преминава по ръба на платото северно от село Каменар, и кварталите на град Варна – Виница, Владиславово и Аксаково. При село Изворско върви на север през Новаково и Дебрене до Соколник. В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските – широколистни гори от цер /Quercus cerris/, благун /Q. frainetto/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ и обработваемите площи. Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. Последните са разположени около селищата. В района на устието на река Батова е разположен резерват Балтата, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни и мочурни хигрофитни формации. Лонгозната гора е основно от полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, полски бряст /Ulmus minor/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, полски клен /Acer campestrе/ и черна елша /Alnus glutinosa/ с подлес от глог /Crataegus monogyna/, обикновен дрян /Cornus mas/ и кучешки дрян /Cornus sanguinea/, в комбинация с мезофилна и хигрофитна тревна растителност (Бондев, 1991). Типични за гората са лианите и увивните растения като повет /Clematis vitalba/, скрипка /Smilax exelsa/, гърбач /Periploca graeca/ и др.
Птици:
Батова представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове, така и за водолюбиви птици и птици, обитаващи земеделски площи. В района са установени са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 80 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 49 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 62 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Най-важната характеристика на мястото е неговото географско положение на западно-черноморския прелетен път Via Ponticа. Над долината на река Батова се събират три потока от мигриращи птици, идващи от Добруджа – от вътрешнотта на добруджанското плато, тези които следват естестено бреговата ивица и при птиците, които при нос Калиакра летят директно през морето към Балтата. През Батова преминава най-концентрирания поток от мигиращи щъркели и пеликани в Североизточна България, като в долината между Добруджанското и Франгенското плато те набират височина, а над самото плато летят ниско. Поради значението си за над 30 вида мигриращи реещи се птици Батова е определено като място с тесен фронт на миграция от световно значение. 11% от мигриращите птици летят на не повече от 150 м. над земята и 35% летят на височина от 160 до 500 м. Тук са отчетени най-големи количества на мигриращи розови пеликани /Pelecanus onocrotalus/ и жерави /Grus grus/ по Северното Черноморие. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите на Батова. Крайбрежните части на мястото са от ключово значение за миграциите на значителни количества чайки буревестници /Larus canus/. Значителни количества водолюбиви птици презимуват в района на Батова, основно гъски /Anser albifrons/, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района за да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи тук. Батова е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/ и полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/. В значителни количества в района гнездят още зеленият кълвач /Picus viridis/, сивата овесарка /Miliaria calandra/, черногърбото каменарче /Oenathe pleschanka/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/ и др.
Заплахи:
Водните местообитания, свързани с река Батова и специално с лонгозната гора “Балтата” се влияят силно от човешки дейности, свързани с управлението на водите. Водният баланс на лонгозната гора е нарушен и това се приема за основната заплаха за нормалното и функциониране като екосистема. Основните причини довели до сегашното проблематично състояние са андигирането и корекциите на бреговете на река Батова, изграждането на път с международно значение през самата гора, както и рудодобива в горното и средното течение на реката. Продължаващата урбанизация, свързана с мащабното развитие на туризма и разширяването на селищата води до разпокъсване, нарушаване и дори унищожаване на местообитанията, основно в крайбрежната зона, но също и в откритите пространства върху платото. Реализацията на плановете за разширяване на село Кранево по посока на резерват “Балтата” ще доведат до унищожаването на единствената ненаселена територия около източната част на лонгозната гора и съответно до изолация на резервата от околните природни територии. Концентрирането на много хора на сравнително малки територии в близост до ценни местообитания както и незаконото депониране на отпадъци на много места, включително и в земеделски земи имат също значително отрицателно въздействие върху мястото. Плановете за изграждане на местно летище в съседство с лонгозната гора “Балтата” на мястото където се събират трите потока от мигриращи птици е опасно както за гнездящите и мигриращите птици, така и за сигурността на полетите. Районът на Батовата е особено уязвим от планове за изграждане на ветроенергийни паркове. Ветроенергийните съоръжения специално в този район ще препятстват свободното предвижване на птици, основно на реещите се мигриращи птици и в значителна степен ще ограничи достъпа им до ползваните от тях местообитания. Ветрогенераторите ще са пирчина за директен сблъсък и пряко унищожаване на птиците и ще доведат до разпокъсване и загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране на височина за предвижване, както и на места за укриване при неблагоприятни метереологични условия. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, както и по-нататъшно намаляване на техните популации. Горските местообитания са застрашени от прекомерна експлоатация на горските ресурси, пожари, както естествени, така и причинени от човека, а също и залесяване с нетипични за района видове. Премахването на старите полумъртви дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите и мухоловките да намират подходящи места за гнездене и храна.
Законова защита:
Само 4% от територията на Батова е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. В границите попада един поддържан резерват – “Балтата”, който е обявен през 1962 г. с цел опазване на уникална лонгозна гора при устието на река Батова. Част от лонгозната гора, разположена западно от международния път е обавена за буферна зона на резервата. Най-голямата защитена територия в района е природния парк “Златни пясъци”, обявен през 1943 г. Целта му е да бъдат опазени растителни и животински видове и техните съобщества, както и характерни ландшафти. През 1998 г. паркът е определен за КОРИНЕ място, поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени местообитания. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
