Област: Перник, , София - област, София - градПлощ: 27110,54 ха
Собственост: държавна собственост - 70%; общинска собственост - 17%; частна собственост - 13%;
Описание:
Витоша се намира в Западна България на юг от Софийското поле. Обхваща почти изцяло едноименната планина, като границите и съвпадат с тези на Природен парк “Витоша”. На запад граничи с Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, язовир Студена и Боснек. На изток границата преминава непосредствено над селата Княжево, Бистрица, Железница и вилна зона Ярема. На юг тя слиза до Букапреслапски проход, където естествено се отделя от Верила планина. Северната граница е над Софийските квартали Бояна, Драгалевци и Симеоново. Витоша е част от Планско-Завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Поради относително голямата надморска височина на планината, растителната и покривка е с добре изразена вертикална поясност: пояс на смесените широколистни гори, пояс на буковите гори, пояс на иглолистните гори и субалпийски пояс с “островно” разпространение на алпийски местообитания.
Птици:
Във Витоша са установени са 114 вида птици, от които 18 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 15 вида, в SPEC3 - 22 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Витоша е от световно значение за ливадния дърдавец /Crex crex/, който гнезди тук в значителни количества. Тя е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз този вид и за пернатоногата кукумявка /Aegolius funereus/, чухъла /Otus scops/ и белогушия дрозд /Turdus torquatus/, които гнездят в района в значими за Европа количества. В района се поддържат представителни за страната популации на врабчовата кукумявка /Glaucidium passerinum/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/. На Витоша е намерен да гнезди и трипръстия кълвач /Picoides trydactylus/, който е много рядък за страна. На територията на планината са установени 1490 вида висши растения, 500 вида водорасли и над 360 вида лишеи. От висшите растения 72 вида са балкански, а 24 вида български ендемити. 48 вида са глациални, и 47 вида терциерни реликти.
Заплахи:
Витоша е уязвима главно по отношение на опазването на природни местообитания и популации поради тяхната фрагментарност и по отношение на опазването на растителни и животински видове поради тяхната малочисленост. От северната страна са раположени гъсто населени райони, столицата София и град Перник и с над 1,5 млн. жители. Независимо че територията има законова защита като природен парк, природата й е уязвима в значителна степен от всички човешки дейности, свързани с урбанизация и развитието на инфраструктурата, развитието на туризма, горското стопанство, както и от поддържането на ливадите и пасищата. Разширението на столичния град води до бързо застрояване на териториите до северните му граници и вътре в границите. Почти през цялата година Витоша е основен обект за почивка и туризъм на около 1 милион жители на столицата, както и околните селища. Интензивното движение на голям брой хора през размножителния период причинява безпокойство на птиците, основно в ливадите и пасищата и покрай пътеките в горите. През последните години в района започна интензивно да се практикува делта- и парапланеризма, което причинява значително безпокойство на грабливите птици. Разширяването на съоръженията за ски спорт е нарушава местообитанията. Осветяването на ски пистите е особено неблагоприятно за совите. Планове за по-нататъшно мащабно разширение на съществуващите ски зони ще има катастрофални последствия за тревните и горските местообитания. През последните години се увеличи интензивността на сечите , което променя структурата и влошава качествата на горските местообитания. Пасищата и ливадите в по-ниските части на планината не се поддържат след реституцията на земята. Колониите на лалугера /Spermophilus citellus/ бързо намаляват и видът е застрашен от изчезване през следващите няколко години. Това може да доведе до изчезване на скалния орел от района. На територията на парка се осъществява активен лов и се употребяват отрови за борба срещу хищниците. Бракониерството е силно застъпено в парка. Други потенциални заплахи за мястото, освен развитието на ски-туризма, са намеренията за изграждане на нови водохващания и малки ВЕЦ по реките, което ще наруши водния баланс на все още естествените реки в планината. Потенциална заплаха както за птиците, така и за местообитанията е изграждането на ветроенергийни паркове на Витоша, което ще има неблагоприятно въздействие върху гнездящите и мигриращите тук грабливи птици.
Законова защита:
Територията на защитената зона почти изцяло (над 99%) е обявена за природен парк 1934 г. за опазване на забележителни екосистеми, характерни за планината. Паркът включва два резервата – “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”. Резерватът “Бистришко бранище” е обявен през 1934 г. за опазване на първични смърчови екосистеми, а през 1977 г. е обявен от UNESCO (по програмата “Човек и биосфера”) за биосферен резерват. В парка има и една природна забележителност – “Пещера Духлата”, обявена през 1962 г. за опазване на най-дългата пещера в България. През 1998 г. е определен за КОРИНЕ място със същото име, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година Природен парк Витоша е обявен от BirdLife International за Орнитологично важно място.
