
Площ: 33505,48 ха
Собственост: държавна собственост - 67%; общинска собственост - 20%; частна собственост - 13%;
Описание:
Бакърлъка е разположен на южното Черноморско крайбрежие и обхваща най-вдадената в морето част на Бургаския залив. Носи името на рида Бакърлъка (Меден рид) югозападно от град Созопол. По-голямата част от площта му представлява морска акватория обхващаща южната част на Бургаския залив, Созополски залив и залив Каваците включително няколко острова, както и част от териториалните води на България на няколко километра от брега от Поморие до Аркутино. Територията му се простира от долината на Росенска река на запад и обхваща земите на изток до морето, включително и цялата брегова ивица от залив Ченгене скеле до блатото Аркутино. Срещат се няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат широколистните гори от благун /Quercus frainetto/ със средиземноморски елементи, откритите пространства с ксеромезотермна тревна растителност с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др., както и земеделските земи. Бреговата ивица се характеризира с поредица от дълбоко врязани в сушата заливи, плажове, крайбрежни скали и дюни обрасли с псамофитна растителност от класник /Leymus racemosus/, песъчар /Ammophylla areanria/ и др. (Бондев, 1991).
Птици:
На територията на Бакърлъка са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бакърлъка е своеобразно място с тесен фронт на миграция, където потоците от мигриращи щъркели и пеликани излизат на сушата, след като са пресекли Бургаския залив директно от нос Емине и най-източните части на Стара планина. Над морето щъркелите летят ниско и над сушата използват термалите, за да набират височина. През пролетта щъркеловите ята използват пасищата и нивите източно от рида Бакърлъка за нощуване. Значителни количества грабливи птици също се концентрират по време на миграция в района, като се придържат по-навътре в сушата и летят над рида, като го използват и за нощуване. Бакърлъка е едно от най-важните места в страната за гнездящите тук среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ и голяма пъструшка /Porzana porzana/. Мястото е типично и за срещащия е тук средиземноморския буревестник /Puffinus yelkouan/. На острова Свети Иван и Петър гнезди най-голямата в страната колония на сребристата чайка /Larus cachinans/, разположена извън наслените места по кайбрежието. Ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и градинската овесарка /Emberiza hortulana/ имат представителни гнездови популации в района. През зимата морските заливи предоставят убежище и храна на значителни количества водолюбиви птици, включително черновратия /Gavia arctica/ и червеновратия /Gavia stellata/ гмуркачи и голямата бяла чапла /Egretta alba/.
Заплахи:
Бакърлъка е подложен на силен антропогенен натиск поради наличието на гъсто населени туристически селища с добре развите инфраструктура. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано със силното развитие на туризма и разрастване на селищата води до влошаване и дори унищожаване на ценни местообитания, особено в крайбрежната ивица. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на мястото, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Бракониерството е практика в района. Значително отрицателно въздействие върху територията се оказва и от концентрацията на много хора на ценни за биоразнообразието места по крайбрежието, както и от множеството незаконни сметища в пасищата и обработваемите земи. Районът на Бакърлъка е силно уязвим от изграждане на високи съоръжения, особено ветроенергийниа паркове, както на земята, така и в морето. Ветроенергийните съоръжения специално в този район ще препятстват свободното придвижване на птици, основно на реещите се мигриращи птици и в значителна степен ще ограничи достъпа им до ползваните от тях местообитания. Ветрогенераторите ще са причина за директен сблъсък и пряко унищожаване на птиците и ще доведат до разпокъсване и загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране на височина за предвижване, както и на места за укриване при неблагоприятни метереологични условия. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации. Горските местообитания са застрашени от прекомерна експлоатация и залесяване с нетипични за района видове. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите да намират подходящи места за гнездене и храна.
Законова защита:
Районът на Бакърлъка на практика не е поставен под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство, поради факта че съществуващите защитени територии обхващат под 1% от сухоземната му територия. Поддържаният резерват “Пясъчна лилия” е обявен през 1962 г. за опазване на защитени видове растения. Остров Свети Иван и Петър е обявен за защитена местност през 1993 г. за опазване на естествени местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България. Пет години по-късно островът е определен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Останалите три защитени местности са обявени за опазване на характерни крайбрежни ланшафти и пясъчни дюни. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.