Площ: 83615,52 ха
Собственост: държавна собственост - 70%; общинска собственост - 13%; частна собственост - 17%;
Описание:
Добростан се намира в Западни Родопи, Южна България. Носи името на едноименния планински рид. Територията обхваща и няколко съседни рида – Белочерковски рид, Кръстова гора, Черни рид и рида Чуката. На север Добростан граничи с Горнотракийската низина, като границата преминава над град Асеновград, селата Червен, Долнослав, Орешец, Тополово, Новаково, Узуново и Паничково. От запад за естествена граница служат долините на река Чепеларска и Манастирска река, а от юг Давидковска река, река Арда и язовир Кърджали. Източната граница на мястото е по реките Боровица и Яйлъдере. Добростан е средно- и високопланинска територия със сложен ридов релеф, прорязан от речни долини. В геоложки аспект планината е изградена от метаморфни скали – гнайси, шисти, амфиболити, мрамори и гранити върху които лежат палеогенски вулканити и седименти. Най-голяма площ от територията заемат горските местообитания предимно от широколистни, иглолистни и смесени гори. В по-ниските части добре изразен е пояса на ксеротермните гори от космат /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Q. virgiliana/ с представители на кленовите /Acer spp./, също и гори от сребролистна липа /Tilia tomentosa/. Без изключения тези гори имат издънков произход. На по-високите части разпространени смесените ксеромезофилни и мезофилни гори от мизийски бук /Fagus moesiaca/, горун /Q. dalechampii/ обикновен габър /Carpinus betulus/ и воден габър /Ostrya carpinifolia/, както и най-големият защитен масив от черен бор /Pinus nigra/ в страната. Над тях се срещат групи на цар-борисовата ела /Abies borisii-regis/. В южните части се срещат гори от обикновен бук /Fagus sylvatica/ и иглолистни гори от бял бор /Pinus sylvestris/ и смърч /Picea abies/. Смърчовите гори покриват и връх Преспа – най-високата точка в Добростан с около 2000 м.надм.в. По заравнените била и по склоновете има открити пространства – ливади, пасища с ксеромезофилна тревна растителност с преобладаване на валезийска поветица /Festuca valesiaca/, стоянова власатка /F. stojanovii/, /F. panciciana/, далматска власатка /F. dalmatica/, черна садина /Chrysopogon gryllus/, обикновена полевица /Agrostis capillaris/ и др. Голям е процентът и на площите с храстови съобщества. Сред естествените местообитания са разпръснати земеделски земи, създадени на мястото на гори от мизийски бук и горун. В Добростан се срещат над 100 вида енедмични растения.
Птици:
В Добростан са установени са 149 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 60 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 35 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 46 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Добростан е мястото в България където се счита че все още гнезди с най-многочислена популация белошипата ветрушка /Falco naumanni/, която е застрашена от изчезване в света. Той е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Пет биомно-ограничени вида, характерни за този биом, се срещат в Добростан - планински кеклик /Alectoris graeca/, черноглава овесарка /Emberiza melanocephala/, скална зидарка /Sitta neumayer/ и червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/. Районът е от световно значение и за царсия орел /Aquila heliaca/. Във високите части на планината се срещат видове, характерни за иглолистните гори, като лещарката /Bonasa bonasia/, глухаря /Tetrao urogallus/ и белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/. Добростан е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за 12 вида птици, тъй като поддържа значим гнездови популации на египетския лешояд /Neophron percnopterus/, скалния орел /Aquila chrysaetos/, царския орел, осояда /Pernis apivorus/, орела змияр /Circaetus gallicus/, сокола скитник /Falco peregrinus/, белошипата ветрушка, лещарката, глухаря, бухала /Bubo bubo/, козодоя /Caprimulgus europaeus/ и белогърбия кълвач. Районът е и един от най-важните в Европа за опазването на керкенеза /Falco tinnunculus/, чухала /Otus scops/ и зеленогушата овесарка /Emberiza cirlus/. Поддържа също значими гнездови популации на черния щъркел /Ciconia nigra/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, черния кълвач /Dryocopus martius/, сирийския пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, горската чучулига /Lullula arborea/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и сивия кълвач /Picus canus/.
Заплахи:
Природата на района е под въздействието на горско-стопански и земеделски дейности, а също така и туризма и ползването на водите. Горите са застрашени от интензивните сечи в старите широколистни и иглолистни гори, паша, умишлени палежи и залесяване с нетипични за района видове. На места има почвена ерозия предизвикана от нецелесъобразно управление на горите. Горските пасища са обект на разораване и постепенно облесяване. Изгарянето на хвойната води до унищожаване на характерни местообитания. Пашата се осъществява в близост до селищата. Отдалечените пасища не се използват пълноценно, поради намаления брой селскостопански животни в сравнение с миналото. По тази причина, както и поради частичното обезлюдяване на района част от ливадите и пасищата биват изоставени, което води до сукцесия и влошаване качествата на важни за птиците местообитания. Изсичането на гори по поречията на планинските реки, както и изграждането на малки ВЕЦ нарушава цялостния воден баланс и има отрицателно въздействие върху обширни територии в Добростан. Преки заплахи за птиците са бракониерството (отнемането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване на дневни и нощни грабливи птици, използване на капани и примки), скалното катерене, движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително т.нар. “off road”) и други. Независимо, че територията е слабо населена, тя е една от предпочитаните туристически дестинации в Западни Родопи, особено за специализирания пещерен и алпийски туризъм. Добростан е обект на сериозни инвестиционни намерения за развитие на добива на енергия от възобновими източници – чрез ветроенергийни паркове и малки ВЕЦ. Изграждането на ветроенергийни паркове ще възпрепятства свободното движение на птици, особено на грабливите птици, в значителна степен ще ограничи достъпа им до подходящи местообиания. Ветрогенераторите ще предизвикат висока смъртност на птици. Изграждането на мини ВЕЦ-ове ще наруши общия воден баланс на територията, ще ограничи предвижването на рибата и ще окаже отрицателно влияние върху хранителната база на черния щъркел. Потенциална заплаха за мястото е развитието на мащабни комплекси и съоръжения за масов туризъм.
Законова защита:
В границите на Добростан са включени 14 защитени територии - 7 природни забележителности, 5 защитени местности, един поддържан резерват и един резерват. Защитените територии обхващат само 4.3% от Добротан и са обявени с цел опазване на ландшафти, иглолистни гори, скални образувания или местообитания на редки растителни и животинск и видове. Резерватът “Червената стена е обявен през 1962 г., през 1977 г. е обявен от UNESCO (по програмата “Човек и биосфера”) за биосферен резерват. Около 57% от територията на Добростан попада в Корине място, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
