
Площ: 14208,69 ха
Собственост: държавна собственост - 22%; общинска собственост - 34%; частна собственост - 44%;
Описание:
Карлуковски карст се намира в Северозападна България в Предбалкана, между град Червен бряг от север и долината на река Косматица и Искърския пролом на юг. От запад на изток обхваща териториите от землищата на селата Драшан, Камено поле и Долна бешовица до град Луковит. Мястото е разположено в хълмист карстов район, прорязан от каньоновидни речни долини. Скалната основа е от триаски и юрски варовици, открита на много места в скални венци, стени, каменисти плата, понори, пещери и други. Голям процент от територията е заета от открити тревни пространства от сухолюби и топлолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и др. Срещат се и малки участъци с мезофилни ливади с ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, ливадна тимотейка /Alopecurus pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/, както и храсталаци главно от келяв габър /Carpinus orientalis/. От горските местообитания с най-голяма площ са широколистните гори. Преобладават смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. На места горите са примесени и с келяв габър и космат дъб /Q. pubescens/ (Бондев, 1991).
Птици:
Карлуковски карст важно гнездово местообитание на много петрофилни видове птици. Установени са 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 57 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 37 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 41 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Карлуковски карст е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/, осояда /Pernis apivorus/, земеродното рибарче /Alcedo atthis/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/, които гнездят тук в значителна численост. Мястото е с европейско значение и за обикновената ветрушка /Falco tinnunculus/, която има много плътна гнездова популация в района. Карлуковски карст поддържа представителни за България гнездови популации на полската бъбрица /Anthus campestris/, черния /Ciconia nigra/ и белия /Ciconia ciconia/ щъркел. Два световно застрашени вида се срещат редовно в района – ливадния дърдавец /Crex crex/, който гнезди тук и малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/ по време на миграция.
Заплахи:
Карлуковски карст е разположен в сравнително гъсто населен район с добре развита инфраструктура. По тези причини мястото е лесно достъпно и подложено на значителен антропогенен натиск, свързан основно със земеделието, горското стопанство и туризма. Пасищата по склоновете на Карлуковския карст са подложени на прекомерна паша от кози, което унищожава храстовата растителност, ниските дървета, подрастта и подлеса в горите и предизвиква почвена ерозия. В други части пашата на овце и крави е необходима за поддържането на ценни местообитания. Други дейности, свързани с разпокъсване и влошаване на тревните местообитания са иманярството, разкопаването на пещери и замърсяването с битови и промишлени отпадъци. Пряка заплаха за птиците е безпокойството от туристи, скалното катерене в близост до гнездата на птиците, прокарването на екопътеки на несъобразени с биологичната стойност на района, както и взривове за отваряне на пещери. Практика в района е изземването на защитени биологични видове от естествената им среда, унищожаването им и всякакви други форми на бракониерство.
Законова защита:
По-малко от 1% от територията е поставена под защита съгласно националното природозащитно законодателство. Общо 16 природни забележителности и една защитена местност са включени в границите на Карлуковски карст, като по-голямата част от тях са обявени за опазване на пещери и скални образувания. Около 67% от мястото се припокрива с КОРИНЕ място “Карлуковски карст”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.