
Площ: 53816,60 ха
Собственост: държавна собственост - 20%; общинска собственост - 33%; частна собственост - 47%;
Описание:
Западна Странджа се намира в Югоизточна България и обхваща западните части на Странджа планина. От север се намират селата Денница, Оман, Гранитец, Сливово и Богданово. На запад границата достига до язовир Малко Шарково и селата Стефан, Караджово, Дъбово, Ружица и Воден. На юг границата на мястото съвпада с държавната граница. От Богданово на изток границата преминава през землищата на селата Варовник, Кирово и Белеврен Територията обхваща няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат земеделските земи, пасищата и обраслите с храстова растителност открити пространста. Широколистните гори са представени от смесени гори на цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/ със средиземноморски елементи в подлеса. В най-южната част горите са главно от източен горун /Quercus polycarpa/ и източен бук /Fagus moesiaca/. Горите имат предимно мозаично разположение, редуват се с открити обработваеми площи, пасища, тревни формации, лозя и овощни градини. В Западна Странджа попадат горните течения на водосборните басейни на реките Средецка и Факийска.
Птици:
В Западна Странджа са установени са 112 вида птици, от които 25 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 16 вида, в SPEC3 - 33 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 35 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Западна Странджа е от световно значение за опазването на застрашения от изчезване в света царски орел /Aquila heliaca/, който гнезди тук. Мястото е едно от най-ценните в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за опазването на още 8 вида птици – ловен сокол /Falco cherrug/, черна каня /Milvus migrans/, ливаден блатар /Circus pygargus/, дебелоклюна чучулига /Melanocorhypha calandra/, белочела сврачка /Lanius nubicus/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ и среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/. Западна Странджа поддържа значителни на европейско равнище гнездови популации на сирийския пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, домашната кукумявка /Athene noctua/ и качулатата чучулига /Galerida cristata/. Късопръстият ястреб /Accipiter brevipes/, черният щъркел /Ciconia nigra/, совоокият дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/ и големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ също са представени със стабилни гнездови популации.
Заплахи:
Районът на Западна Странджа се използва от местните хора екстензивно, основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горско-стопански дейности. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на храсталаците и гората, както и разораването на пасищата води до загуба на тревни местообитания за птиците. Използваните в района пестициди са опасни за птиците. Сухите пасища и ливади са силно уязвими от пожари, както естествени, така и причинени от човека. През сухи години големи територии биват опожарявани. Горите в Западна Странджа заемат сравнително малки територии, разпръснати сред откритите пространства. Горско-стопанските дейности, свързани с изсичането на стари дървета, влияят директно върху царския орел, тъй като вида строи гнездата си единствено на големи стари дървета. Незаконната сеч, събирането на дърва за огрев и залесяването с неприсъщи за района видове влошават качеството на горските местообиатния. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Ловът, събирането на животни и риболовът причиняват безпокойство на птиците.
Законова защита:
По-малко от 1% от територията е поставена под защита съгласно националното природозащитно законодателство. Пет защитени територии попадат в границите на Западна Странджа, като 4 от тях са природни забележителности, обявени през 1973 г. Защитената местност “Невестин град” е обявена през 1990 г. за опазване на естествени местообитания на защитени и редки видове птици. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.