Област: ДобричПлощ: 1554,16 ха
Собственост: държавна собственост - 41%; общинска собственост - 26%; частна собственост - 37%;
Описание:
Мястото се намира в Североизточна България на Черноморското крайбрежие югозападно от град Балчик, непосредствено до града. Обхваща част от Добруджанското плато и клифа на юг до вилната зона и курорта Албена. На северозапад граничи с международен път Е87, а на североизток със самия град. На територията му попада квартал Момчил. В югоизточната си част е терасирано и прорязано от дълбоки дерета и ровове с отвесни седиментни стени, множество свлачища и обрушвания. Отделено е от морето с тясна брегова ивица и път. От срещащите се тук местообитания преобладават откритите тревни пространства – ненапоявани земеделски земи и пасища с проебладаване на степни съобщества с катраника /Artemisia alba/ и брегова овсига /Bromus riparius/. Второстепенно местообитание са широколистните дъбови гори от космат /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Q. virgiliana/ и храсталачните съобщества.
Птици:
В района на Балчик са установени 136 вида птици, от които 42 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 65 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 40 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 56 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 51 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Територията е определено като типично място с тесен фронт на миграция от световно значение за реещи се щъркели, пеликани и грабливи птици, като е мястото с най-интензивна миграция на грабливи птици в Североизточна България. Тук са отчетени най-големите числености по Северното Черноморие на червената каня /Milvus milvus/, белоглавия лешояд /Gyps fulvus/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, ливадния блатар /Circus pygargus/, степния блатар /Circus macrourus/, големия ястреб /Accipiter gentilis/, малкия ястреб /Accipiter nisus/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, обикновения мишелов /Buteo buteo/, орела рибар /Pandion haliaetus/, керкенеза /Falco tinnunculus/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/, ловния сокол /Falco cherrug/ и сокола скитник /Falco peregrinus/. 23% от птиците прелитат на височина до 150 м над земята и 39% - на височина между 160 и 500 м, което в значителна степен завси от атмосферните условия. В допълнение Балчик е една от най-ценните територии в страната от значение за Европейския съюз за опазването на черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/, чиято гнездова популация е концентрирана по северното черноморско крайбрежие. Бухалът /Bubo bubo/ също гнезди в района. Специални проучвания на гнездящите птици в района на Балчик не са провеждани до сега, но има предпоставки да се счита, че мястото е важно и за други видове птици, характерни за степните местообитания.
Заплахи:
Мястото е силно уязвимо към човешки дейности, свързани с унищожаване на степните местообитания, със застрояване, както и към изграждане на високи съоръжения. Най-сериозна заплаха за района са съществуващите проекти за строителство на ветроенергийни паркове в самата защитена зона и около нея, които са разположени на западночерноморския прелетен път на птиците Via Pontica. Повечето ветрови генератори са с височина 120 метра и повечето от тях ще бъдат разположени в територии, където проучванията на БДЗП потвърдиха че реещите се и други активно летящи мигриращи птици преминават през района на височина до 150 м, което означава директен сблъсък на огромни количества птици. Двадесет и четири ветрови генератори ще бъдат издигнати на територията съгласно одобрените проекти, но е твърде възможно по-нататъшното разширяване на ветроенергийния парк. Ветроенергийните съоръжения специално в този район ще възпрепятстват свободното предвижване на птици, основно на реещите се мигриращи птици и зимуващите птици и в значителна степен ще ограничат достъпа им до ползваните от тях местообитания. Те ще са пирчина за директен сблъсък и пряко унищожаване на птиците и ще доведат до разпокъсване и загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране на височина за предвижване, както и на места за укриване при неблагоприятни метереологични условия. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, както и по-нататъшно намаляване на техните популации. Строителството на различни типове сгради и съоръжения ще доведат до необратимо унищожаване на степни местообитания, разпокъсването им, и съответно значително намаляване на гнездовата популация на черногърбото каменарче и други характерни видове. Поради наличието на селища на територията и в близост до нея през последните години се появиха незаконни сметища, които допълнително влошават качеството на местообитанията. Дейностите свързани с развитието на инфраструктурата и развитието на туризма могат да доведат до значително безпокойство за птиците, разпокъсване, влошаване и дори унищожаване на ценни местообитания, ако не се планират по подходящ начин.
Законова защита:
Балчик няма законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
