Област: ВарнаПлощ: 8136,74 ха
Собственост: държавна собственост - 76%; общинска собственост - 4%; частна собственост - 20%;
Описание:
Галата се намира в Североизточна България, южно от град Варна. Обхваща източната част на Момино плато. Територията му е заключена между бреговата ивица на Черно море (от южната част на Варненския залив - квартал Аспарухово, едноименния нос и квартал Галата, до Змийски нос и къмпинг Рай) на изток и главен път Е87 (Варна-Бургас) в участъка село Близнаци – село Приселци – разклон квартал Аспарухово от запад. На север мястото граничи с пътя за квартал Аспарухово и вилна зона. Мястото е разположено на варовиково плато прорязано от дълбоките дерета на няколко реки. Северната му част е по-висока. Крайбрежието там е със стръмни земни и скални брегове и свлачища. В южната по-ниска част има пясъчни ивици и крайморски гори. Основно местообитание в района на Галата са широколистните гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/, които заемат половината от общата му площ. Другата половина е заета от крайбрежни морски води (25%), обработваеми площи, тревни пространства с доминиране на ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/ и др. на места с храсти и ниски дървета. Около селищата има овощни градини и лозя.
Птици:
В Галата са установени 178 вида птици, от които 34 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 75 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 61 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 59 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Галата обхваща най-дългата неповлияна от човека крайбрежна ивица по българското Черноморие, поради което е едно от най-важите места в страната за средиземноморския буревестник /Puffinus yelkouan/, за който се счита че гнезди тук. През гнездовия период и по време на миграция крайбрение морски води осигуряват значителен хранителен ресурс за рибарките и чайките, включително тънкоклюната чайка /Larus genei/, гривестата рибарка /Sterna sandvicensis/ и речната рибарка /Sterna hirundo/. Тези видове се струпват в значителни количества, следвайки рибните пасажи. Галата е разположена на миграционния път Via Pontica и над крайбрежните и част и редовно прелитат значими количества реещи се мигриращи птици, основно щъркели. Тя е типично място с тесен фронт на миграция, където мигриращите птици прелитат ниско над земята. По крайбрежието по време на миграция се наблюдават също и лопатарки /Platalea leucorodia/ и блестящи ибиси /Plegadis falcinellus/. Крайбрежните гори представляват подходящи местообитания за гнездене на представителни популации на полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, сивия кълвач /Picus canus/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/ и горската чучулига /Lullula arborea/. Мозаечните местообитания от пасища и храсталаци предоставя поддържат добри популации на градинската овесарка /Emberiza hortulana/. Крайбрежните скални и подобни на степ местообитания поддържат представителна гнездова популация на черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/.
Заплахи:
Галата е особено уязвима към човешки дейности, свързани и разрушаване на тревни и горски местообитания, застрояване, както и изграждане на високи съоръжения както на земята, така и в морето. Основни отрицателни фактори са управлението на горите и общото развитие на района. Интензивните горско-стопански дейности, включващи премахване на старите умиращи дървета и интензивни сечи, оказват значително отрицателно въздействие на горските местообитания. Крайбрежието е обект на интензивно застрояване поради развитието на туризма през последното десетилетие. Това води до нарушаване и дори унищожаване на крайбрежни местообитания в места, достъпни за туристите. Все още има обширни територии недостъпни за туристите, но развитието на инфраструктурата би поставило и тези места под заплаха. Плитководните части на морската акватория са чувствителни към прекомерното ползване на рибните ресурси, траленето и изграждането на високи съоръжения. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до фрагментиране на местообитанията на мигриращите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, както и по-нататъшно намаляване на техните популации.
Законова защита:
Галата няма законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. В границите и попадат само две малки по площ защитени територии, обхващащи много по-малко от 1% от територията на мястото. Защитена местност “Ракитник” е обявена през 1878 г. за опазване на застрашени видове растения, а защитената местност “Лимана” е обявена през 1979 г. за опазване на застрашени видове птици. Около 4% от територията е обхваната от КОРИНЕ място “Галата”, определено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
