Област: Пазарджик, ПловдивПлощ: 14765,05 ха
Собственост: държавна собственост - 21%; общинска собственост - 29%; частна собственост - 50%;
Описание:
Бесапарските ридове са разположени в югоизападната част на Тракийската низина в близост до град Пазарджик в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваемите площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизма /Dichantium ischaemum/, поради факта че видът е много издържлив на паша, утъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Срещат се и изолирани площи със широколистни и смесени гори. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка /Gypsophila tekirae/. От бозайниците, лалугерът /Spermophilus citellus/ заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени.
Птици:
В Бесапарските ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 12 вида, в SPEC3 - 29 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел /Aquila heliaca/ и е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица /Anthus campestris/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/. Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел /Aquila pomarina/, орела змияр /Circaetus gallicus/, скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/ и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, къопръстата чучулига /Calandrella brachydatyla/ и други също гнездят в района в значителна численост.
Заплахи:
Бесапарските ридове са разположени в Южния ценрален район, който е втори в България по гъстота на населението - 70,7 жители/км2. Селищата около мястото имат средно над 2100 жители на селище, което показва демографска стабилност. Инфраструктурата е добре развита. Околните райони са обект на непрекъсната урбанизация. Това прави мястото лесно достъпно и подложено на натиск от разнообразни човешки дейности. Бесапарските ридове се характеризират с добро съчетание между запазена природа и традиционни земеделски практики. Добре развити са отглеждането на зеленчуци и култивирани растения, а така също и животновъдството. Има няколко инициативи за земеделски борси, които стимулират парниковото отглеждане на зеленчуци, като се увеличава интереса към биологичното земеделие. В района на Бесапарските ридове, поради климатичните условия, малката надморска височина и големия процент обработваеми земи само 10% от храната на домашните животни се осигурява чрез паша и косене на естествени пасища. Най-сериозният проблем водещ до загуба на ценни местообитания, е постепенното превръщане на пасищата и ливадите в лозови масиви. Откриването и експлоатацията на кариери за инертни материали е ключов за района фактор, водещ до унищожаване на тревни местообитания. Въпреки че района не е подходящ за залесяване, тази дейност се планира и на практика се осъществява тук. Други заплахи, влияещи отрицателно на качеството на местообитанията са употретбата на пестициди в обработваемите земи, както и опожаряването на стърнищата. Потенциална заплаха както за птиците, така и за местообитанията им е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива паркове ще ограничат достъпа на грабливите птици до ловните им територии и ще са причина за гибелта им. Практиката в Испания показва напълно изчезване на уязвими видове птици от техните гнездови територии след построяването на ветрови генератори. Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица, залесяването с неприсъщи за района видове и изграждането на пясъчни кариери влошава местообитанията, които са важни за малкия корморан и за други видове привързани към тях. Обща заплаха за грабливитептици е прякото избиване на лалугера, който е основен хранителен ресурс, и унищожаване на местообитанията му. Преки заплахи за птиците са бракониерството (вземането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване на грабливи птици), безпокойство в следствие на делта- и парапланеризъм, горско-стопански дейности през гнездовия период, движение с моторни превозни средства (включително т.нар. “off road”) и други.
Законова защита:
По-малко от 1% от територията на Бесапарските ридове е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Около 35% от територията е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
