Област: Монтана, София - област, ВрацаПлощ: 30879,8 ха
Собственост: държавна собственост - 54%; общинска собственост - 24%; частна собственост - 22%;
Описание:
Мястото почти изцяло се припокрива с Природен парк “Врачански балкан”, обхващащ по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от град Враца и Врачанското поле. На юг границата на мястото е дълбоко врязаният пролом на река Искьр. Западна граница е Дружевската седловина. Дълга е около 30 км и широка 10-15 км. Скалната основа е от карбонатни скали – триаски и юрски варовици, с характерно за тях окарстяване. Голяма част от територията на Врачански Балкан е заета от повърхностни карстови форми като валози, въртопи, понори, разположени сред вторични ливади и обширни букови гори. По отношение на растителността налице е вертикално зониране на два пояса: до 700м – дъбов, над 700 м до 1000 м – буков. Характерната геологична и морфологична структура на Врачанската планина – наличието на големи площи заети от отвесни скали и сипеи, определя и широкото разпространение на хазмофитни (скалнолюбиви) растителни съобщества от субмедитерански тип. Като правило тази растителност е ксерофитна, хелиофилна и предпочита варовиковите скални терени. Типични за планината са горите от мизийски бук /Fagus moesiaca/ с подлес от лаврово бясно дърво /Daphne laureola/ и горитe от обикновен габър /Carpinus betulus/ с подлес от маслиноподобно бясно дърво /Daphne oleoides/. На места са запазени гори и групи дървета от черен бор /Pinus nigra/, които имат реликтен характер. По сипеите се срещат съобщества от триделен явор /Acer monspessulanum/, орех /Juglans regia/ и др. На територията на Природен парк “Врачански балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на България, като 56 от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата.
Птици:
Врачанският балкан е една от най-интересните земеповърхни форми, ясно открояваща се от останалите дялове на Западна Стара планина и Предбалкана. С многообразието от скални венци, заоблени върхове, долини, седловини, въртопи, понори и други форми, както и със сравнително голямата разлика в надморската височина (от 200 до 1482 м) и разнообразна дървесна растителност, допринася за съществуването на богата орнитофауна. Установени са 139 гнездящи видове птици, 27 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 58 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 17 вида, в SPEC3 - 38 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 47 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 40 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Врачански Балкан е от едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 5 вида птици, гнездящи тук– осояд /Pernis apivorus/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, ловeн сокол /Falco cherrug/, сокол скитник /Falco peregrinus/ и бухал /Bubo bubo/. Скалният орел /Aquila chrysaetos/, черният щъркел /Ciconia nigra/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и керкенеза /Falco tinnunuculus/ също имат представителни популации в района.
Заплахи:
Районът на Врачански Балкан е слабо населен, но по границите му са разположени много селища и е посещаван от голям брой туристи, поради прочутите исторически места и природни забележителности. На северната му граница се намира областен град – Враца. Местообитанията във Врачанския балкан са чувствителни към всички човешки дейности, свързани с одиха и туризма, както и със земеделието, горското стопанство и ползването на водите. Каптирането на изворите в карстовия терен оказва негативно влияние на екосистемите на Врачански балкан. Горско стопанските, осъществявани през гнездовия период оказват отрицателно въздействие върху птиците. Туристическите дейности причиняват безпокойство на птиците, особено по време на гнезденето им. За сега туристическите дейности са концентрирани на определени места в парка. Недостатъчния контрол или разрастването на туристическите дейности на нови територии би могло да доведе до значително безпокойство за птиците, особено за грабливите птици и за черния щъркел. През последните години скално гнездящите птици са подложени на силно безпокойство от страна на катерачи, делтапланеристи и иманяри. Скалите в местността Вратцата се използват интензивно за катерачество, като на тях са разположени 116 маркирани тура. Бракониерството също е значим фактор за безпокойство. Недостатъчния човешки капацитет на Дирекцията на природния парк ограничава възможносите за контрол по прилагане на ловното законодателство. Поддържането на ливадите и пасищата е от ключово значение за опазването на ливадния дърдавец. Минните дейности и добива на инертни материали в Искърското дефиле, особено взривяването на скали е фактор за силното безпокойство на скални гнездящите птици в близост до границите на мястото, включително една двойка скални орли и най-малко една двойка черни щъркели.
Законова защита:
Мястото включва втория по големина природен парк в България – Врачански балкан, който обхваща 98% от територията. Паркът е обявен през 1989 г. и е признат като парк с международно значение през 1997 г. Целта му е опазването на биологичното разнообразие и красотата на природата, опазването на културното и историческото наследство и осигуряването условия за отдих на туристите и местното население. Територията на парка е 28 844,8 ха, от които 20 733,4 ха са гори и 8 111,4 ха с аземеделски площи. Паркът включва по-голямата част от Врачанска планина и скалния масив при Лакатник. В границите му попада строгия резерват “Врачански Карст” с буферна зона от 477 ха. Той е създаден с цел опазване на карстов район с много интересни скални формации и най-високите варовикови скали (над 400 м) на Балканския полуостров и в Европа на ниска надморска височина(местността Вратцата). Варовиковия карст е най-богатия на пещери в България, като тук се намират над 500 пещери. Те са уникални, поради своята красота и поради наличието в тях на редки пещерни организми. Няколко от пещерите и характерните скални образувания са поставени под защита съласно ноционалното природозащитно законодателство. През 1998 г. Врачански Балкан е определен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
