Област: ДобричПлощ: 16172,28 ха
Собственост: държавна собственост - 45%; общинска собственост - 15%; частна собственост - 40%;
Описание:
Мястото е разположено в Североизточна България и носи името на едноименния нос, който се намира в границите му. Обхваща най-източната част от Добруджанското плато и е с надморска височина от 0 до 150 м. На запад граничи с град Каварна, на север със селата Раковски, Хаджи Димитър и Свети Никола. На североизток следва пътя село Свети Никола – с. Камен бряг – с. Тюленово до нос Шабла и обхваща бреговата ивица с прилежащата плитка морска акватория от нос Шабла до пристана на град Каварна. В границите му попадат също и село Българево и курорта Русалка. Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина до 100м. с пещери и скални ниши. Растителността се характеризира главно с преобладаване на тревните фитоценози и оскъдно участие на дървесни и храстови видове. Тя се развива върху плитка почва и почти разкрита основна варовикова скала. В района между с. Българево, нос Калиакра и местността Ени кулак се намират последните и най-добре запазени степни местообитания в България. Те са резултат от съчетанието на специфичен релеф, почви и климатични условия и е особено важно да бъдат запазени, тъй като поддържат характерни видове от степния биом. Повечето от растенията принадлежат към ксеротермния тип формации. Флората на Калиакра е сходна с Кримската.
Птици:
Калиакра е единственото орнитологично важно място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ, както и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. На територията на Калиакра са установени общо 310 вида птици, за 100 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за биологичното разнообразие. От значение за Европейския съюз са 95 вида, включени в приложение 1 на Директива 79/409, както и голям брой мигриращи видове птици. От срещащите се видове 106 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), 17 от които са включени в категория SPEC1 като световно застрашени видове, 21 - в категория SPEC2 и 68 - в SPEC3 като видове с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. В Калиакра се намира последното голямо и сравнително добре запазено степно местообитание в Добруджа. Тук обитават характерни степни видове– совоок дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, късопръста /Calandrella brachidactyla/ и дебелоклюна чучулиги /Melanocorypha calandra/, 4 вида каменарчета, розов скорец /Sturnus roseus/, като първите три вида са с най-високи числености в страната. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ е концентрирана на територията на Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената в България колония на средния корморан /Phalacrocorax aristotelis/. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, обикновената ветрушка /Falco tinunculus/, сокола орко /Falco subbuteo/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, бухала /Bubo bubo/ и др. Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica. Над Калиакра всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар /Circus macrourus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и царски орел /Aquila heliaca/. Калиакра е най-вдадената в морето част от сухоземната територия на България. Поради тази специфична особеност, както и поради постоянните ветрове, при срещата на птиците с морето по пътя на юг, те се задържат дълго време в района с цел да преодолеят въздушните течения, да избягнат морето и да се върнат над сушата, както и за да набират височина. Над 60% от птиците летят на височина до 150 м. Поради силните ветрове често мигриращите птици (основно щъркели и блатари) кацат и през деня, а грабливите птици се задържат за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. На територията на Калиакра спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец /Crex crex/, поради факта че избягват морето по пътя си на юг. Тези птици са основно нощни мигранти. Над 50000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня. В района на Калиакра зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района за да се хранят в нивите във вътрешността, като често спират и се хранят в нивите на територията на зоната. Макар и в малки количества редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/. Четирдесет вида редки, застрашени и ендемични видове и подвидове растения се стрещат на територията на Калиакра, 8 от които са застрашени или редки в Европа, а 20 са включени в Червената книга на България, 10 от които със статут на застрашени от изчезване.
Заплахи:
Мястото е силно уязвимо от човешки дейности, свързани с унищожаване на степните местообитания, със застрояване, както и от изграждане на високи съоръжения. Най-сериозна заплаха за района са съществуващите проекти за строителство на ветроенергийни паркове в самата защитена зона и около нея, които ще бъдат разположени на на втория по големина път в Европа - Via Pontica. Повечето ветрови генератори са с височина 120 метра и ще бъдат разположени в територии, където проучванията на БДЗП потвърдиха че реещите се и други активно летящи мигриращи птици преминават през района на височина до 150 м, което означава директен сблъсък на огромни количества птици с перките на генераторите. Общо 180 ветрогенератора се предвижда да бъдат изградени само на територията на Калиакра. Ветроенергийните съоръжения специално в този район ще препятстват свободното придвижване на птици, основно на реещите се мигриращи птици и зимуващите птици и в значителна степен ще ограничи достъпа им до ползваните от тях местообитания. Ветрогенераторите ще доведат също до разпокъсване и загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране на височина за придвижване, както и на места за укриване при неблагоприятни метереологични условия. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации. В района вече съществуват много електропреносни мрежи, причиняващи ежегодно висока смъртност на мигриращи птици, основно на пъдпъдъка /Coturnix coturnix/ и ливадния дърдавец /C. crex/, тъй като те летят през нощта и се сблъскват в жиците. Строителството и функционирането на обекти с различно предназначение (туристическо, военно, за лично ползване, за метеорологична станция и др.), води до необратимо унищожаване на степните местообитания с редки и застрашени растителни видове, тяхното разпокъсване и ограничаване и силно намаляване на гнездовите популации на совоокия дъждосвирец, дебелоклюната чучулига, късопръстата чучулига, черногърбото каменарче и испанското каменарче. Освен това липсата на пречиствателни системи в селищата и единичните сгради е причина за замърсяване на варовиковата скална основа и морската акватория с комунално-битови води. Незаконното изграждане и функциониране на нефтодобивни сондажи и съоръжения северно от нос Калиакра, включително в северната част на резервата и прилежащата част на буферната зона, води до замърсяване с нефтопродукти, твърди отпадъци и сондажни води и до разрушаване на естествени степни и скални местообитания. Периодично е провеждат военни учения в северната част на мястото, които причиняват значително безпокойство на птиците и в отделни случаи – пожари в степите. Степните местообитания се ползват от местното население за паша на добитък, като пасищата в близост до селищата са подложени на прекомерна паша, а в отделечените райони териториите остават недостатъчно изпасвани. И в двата случая се влошава качеството на местообитанията. Други заплахи за местообитанията на птиците в района е нерагламентираното изграждане на асфалтови пътища, неконтролираното движение и незаконно събиране на растения и животни в строго защитентите територии, включително в морската акватория. Дейностите свързани с развитие на инфраструктурата (електропроводи, водопроводи, телефонна мрежа и др.), както и разрастването на туристическата дейност могат да доведат до значително безпокойство на птиците, фрагментиране, влошаване и дори загуба на ценните за птиците местообитания.
Законова защита:
По настоящем само 5% от територията на Калиакра е поставена под защита съгласно националното природозащитно законодателство. На територията на зоната има обявени два резервата – природен резерват “Калиакра” в землището на село Българево и археологически резерват “Яйлата” в землището на село Свети Никола. На север от нос Калиакра се намира защитената местност Тауклиман. През 1989 г. нос Калиакра е обявен за Орнитологично важно място от BirdLife International. През 2005 година цялата територия е обявена от BirdLife International за ОВМ. В защитената зона се включва и КОРИНЕ място “Калиакра”, определено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.
