Област: ДобричПлощ: 3355,90 ха
Собственост: държавна собственост - 61%; общинска собственост - 12%; частна собственост - 27%;
Описание:
Крайморско лиманно сладководно до бракично езеро с естествен произход и значителни обраствания от водолюбива растителност. Разположено е в Североизточна България в район със сарматски варовици, на 6 км от границата с Румъния, източно от едноименното село. Заобиколено е с обработваеми земи и степни територии. Пясъчни дюни и плажна ивица го отделят от морето на изток. Сред югозападната открита езерна акватория са разположени 2 острова, единият от които е археологически обект. Водният баланс на езерото се определя главно от подземните води и валежите. При силно вълнение през пясъчната коса е възможно навлизане на морска вода в езерото. Основни местообитания са откритите водни площи и обширните масиви от висша водолюбива растителност покриващи предимно северната (Орловото блато) и югозападната (Ваклинския ръкав) част на езерото, както и блатото от югоизточната му страна. Сред тях доминират обикновената тръстика /Phragmites australis/, теснолистният /Typha angustifolia/, широколистният папур /Typha latifolia/ и триръбестият камъш /Shoenoplectus triqueter/. Около югозападната част на езерото са обособени храстови асоциации от драка /Paliurus spina-christi/, обикновен глог /Crataegus monogyna/, шипка /Rosa canina/ и изкуствено създадени насаждения от топола /Populus sp./, полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, мъждрян /Fraxinus ornus/, махалебка /Prunus machaleb/. Сред водолюбивата растителност във Ваклинския ръкав на езерото има естествено появили се групи от бяла върба /Salix alba/.
Птици:
В Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии са установени 260 вида, от които 72 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 110 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 14 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 27 вида, в SPEC3 - 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 95 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 91 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска /Anser albifrons/, тук в значителни количества зимува световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/, като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера, което несъмнено ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята гъски редовно се среща и световно застрашената малка белочела гъска /Anser erythropus/. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/ през зимата. То е едно от няколкото места в България, където са наблюдавани през последните години червеногушия гмуркач /Gavia stellata/, моминия жерав /Antropoides virgo/ и стрепета /Tetrax tetrax/. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са щъркелоподобните /Ciconiiformes/, гъскоподобните /Anseriformes/ и дъждосвирцоподобните /Charadriiformes/ птици. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/, малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/, както и от единични екземпляри голям креслив орел /Aquila clanga/. По време на миграция е установено и водното шаварче /Acrocephalus paludicola/, което е застрашено от изчезване в света. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашатата потапница /Oxyura leucocephala/ и къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/ (Иванов, 1993). Средиземноморският буревестник /Puffinus yelkouan/ ползва крайбрежните морски води пред езерото като място за хранене. Езерото е едно от най-важните в страната места за гнезденето на червената чапла /Ardea purpurea/, морския дъждосвирец /Charadrius alexandrinus/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, кафявокрилия огърличник /Glareola pratincola/, средната пъструшка /Porzana parva/, белочелата рибарка /Sterna albifrons/ и вечерната ветрушка /Falco vespertinus/. Eзерото е основното гнездовище по Българското Черноморие на застрашената от изчезване в света белоока потапница /Aythya nyroca/. Макар и в по-малки количества тук гнездят и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици, като големия воден бик /Botaurus stellaris/, совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/ и полската бъбрица /Anthus campestris/.
Заплахи:
Дуранкулашкото езеро се ползва като източник на води за напояване, за промишлен риболов и събиране на речни раци, в по-малка степен – добив на тръстика, а околните му територии – за паша на кози, овце и крави, земеделие (отглеждане на зеленчуци и зърнени култури), отдих и туризъм, в по-малка степен горско-стопански дейности, както и лов извън защитената територия. Прекомерното водочерпене за нуждите на напояването нарушава водния баланс на езерото. Незаконния лов и риболов, незаконния добив на пясък от пясъчните дюни, както и безконтролната паша в крайбрежната растителност води до влошаване на местообитанията и безпокойство на птиците. Законния лов извън защитената територия постоянно прогонва зимуващите гъски от земеделските земи северно от езерото, които са най-предпочитани от гъските като място за хранене. Поради интензивното земеделие в околните обработваеми земи и интензивното животновъдство концентрацията на биогенни елементи (особено амониеви соли и фосфати) и органична материя в езерото драстично се повиши през последните десетилетия. Интензивното земеделие във водосборния басейн на езерото и основно това от 70-те и –80-те години, вклюващо ползването на големи количества нитрати и фосфати, неправилно съхранение на изкуствени торове и липсата на пречистване на водите сериозно допринесе за увеличаването на биогенни елементи в езерото. Безконтролното водочерпене за питейни нужди и напояване води до неестествено понижаване на водното равнище. Голямото количество биогенни елементи и нарушаването на естественото водно ниво на езерото са основнат апричина за нарастване на еутрофикацията и нарушаване на равновесието на водната екосистема. В последните години Дуранкулашкото езеро е силно застрашено от планове за развитието на нови обекти за отдихи туризъм, както и изграждане на ветроенергийни паркове. Интензивното развитие на туризма, свързано с изгражданет она нови хотели ще доведе до влошаване на качествата и дори унищожаване на ценни местообитания, както и значителен антропогенен натиск и безпокойство на птиците, които са много по-високи от прага на поносимост на влажната зона. Дори при сегашната ситуация много туристи навлизат през пясъчните дюни в защитената територия по време на гнездовия период и предизвикват безпокойство на птиците и замърсяване на местообитанията. Ветроенергийните паркове ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще доведат до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответноно намаляване на техните популации.
Законова защита:
Дуранкулашкото езеро е обявено за защитена местност през 1983 г. с цел опазване на застрашени видове водолюбиви птици. Тя обхваща 13% от територията на предложената защитена зона. В сила е план за управление на защитената местност. През 1984 г. Дуранкулашкото езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция. През 1989 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. 23% от територията на Орнитологично важното място е определена за КОРИНЕ място, поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.
