Област: ВарнаПлощ: 10075,63 ха
Собственост: държавна собственост - 61%; общинска собственост - 6%; частна собственост - 33%;
Описание:
Природният комплекс “Камчия” е разположен на около 25 км южно от град Варна. Той обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на река Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии - Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави, естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи. През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици. Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, полски бряст /Ulmus minor/, полски клен /Acer campestrе/ и черна елша /Alnus glutinosa/, с подлес главно от обикновен глог /Crataegus monogyna/, обикновен дрян /Cornus mas/ и кучи дрян /Cornus sanguinea/, често в съчетание с мезофилна и хигрофитна тревна растителност (Бондев, 1991). Характерни тук са певдолианите представени от повет /Clematis vitalba/, скрипка /Smilax exelsa/, гърбач /Periploca graeca/ и др. Заблатените територии сред гората, както и няколкото малки блата между нея и пясъчните дюни са обрасли главно с тръстика /Phragmites australis/ и теснолистен папур /Typha angustifolia/. Храстовите съобщества са съставени главно от драка /Paliurus spina-christi/, обикновен глог /Crataegus monogyna/, птиче грозде /Ligustrum vulgare/. Пясъчните дюни са покрити с псамофитни (сухоустйчиви) тревни съобщества с преобладаване главно на класник /Leymus racemosus/, песъчар /Ammophilla arenaria/, борзеанов игловръх /Alyssum borseanum/ и др.
Птици:
Лонгозните заливни гори на Камчия са представителни за Европа. Горската екосистема е уникална по отношение на растителността, структурата и специфичните екологични условия. Този тип гори са разпространени само на Балканите и Камчийския лонгоз е най-голямата и запазената от тях. В района на природния комплекс са установени 237 вида птици, от които 53 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 101 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 25 вида, в SPEC3 - 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 82 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 76 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В комплекса гнездят в значителна численост сивия кълвач /Picus canus/, черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/ и полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, поради което мястото e едно от най-важните за тези видове в Европа. Полубеловратата мухоловка е представена тук с най-плътната си популация в България. Комплексът е едно от трите места по българското черноморско крайбрежие, където гнезди морския орел /Haliaeetus albicilla/. Камчия се намира на миграционния път Via Pontica и разнообразието от птици по време на прелет тук е много голямо. Горските масиви се използват за почивка от големи количества грабливи птици. Ежегодно по време на миграциите могат да се наблюдават прелитащи ята бели щъркели /Сiconia сiconia/, къдроглави пеликани /Pelecanus crispus/ и розови пеликани /Pelecanus onocrotalus/, както и ливаден дърдавец /Crex crex/, представители на чапловите, дъждосвирцовите и пойните птици. Разливите югозападно от резервата имат особена стойност като зимовище на пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата бяла чапла /Egretta alba/ и червеногушата гъска /Branta ruficollis/. През зимата в неголеми количества в района се задържа малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/.
Заплахи:
Комплекс Камчия включва разнообразни местообитания, харатерни за влажните зони, поради което той е силно чувствителен към дейностите свързани с управление на водите. Водният режим на заливната гора е силно нарушен и това е основната заплаха за функционирането на екосистемата. Нарушението на водния режим се дължи на четири основни причини – андигирането на бреговете на река Камчия, корекцията на коритото й, пресушаването на Старооряховкото блато и изграждането на пет големи язовира в горното и средното течение на реката. Чрез изграждане на отводнителна система Старооряховското блато бе пресушено и превърнато в земеделски земи, което е и най-значимото въздействие на човека върху природния комплекс. Освен унищожаването на ценни за биологичното разнообразие местообитания и нарушаването на водния режим на околните територии, изграждането на отводнителната система активира интрузията на морска вода в сладководния подпочвен водоносен хоризонт, поддържащ лонгозната гора. Премахването на отводнителната система ще допринесе значително за подобряването на водния режим на заливната гора. Употребата на химикали в земеделските земи предизвиква изменения в качеството и химичния състав на водите. През комплекса преминава международен път, който е източник на значително замърсяване на околните територии и разделя на две части лонгозната гора. През последните години се засилва антропогенния натиск върху Защитена местност “Камчийски пясъци”, в резултат на развитието на масовия туризъм. Реална заплаха е заличаването на природозащитния статут на територията с цел изграждането на летни курорти и развитие на масов туризъм.
Законова защита:
На този етап 18% от Комплекс Камчия е поставен под законова защита според националното природозащитно законодателство. Лонгозната гора при устието на река Камчия е обявено за резерват “Камчия” през 1951 г. Пясъчнит едюни са включени в защитената местност “Камчийски пясъци”, обявена през 1980 г. През 1977 г. резерват “Камчия” е обявен от UNESCO за биосферен резерват. През 1989 година Камчия е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място, като неговата територия е разширявана два пъти – през 1997 и през 2005 г., зада осигури опазването на вички ценни местообитания на застрашените видове, характерни за комплекса. През 1998 г. резерват Камчия е определен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.
