Площ: 88883,76 ха
Собственост: държавна собственост - 70%; общинска собственост - 10%; частна собственост - 20%;
Описание:
Камчийска планина формира северната част на крайморския дял на Стара планина. На изток граничи със Черно море, на север достига до долината на река Камчия, на запад и северозапад границата й е река Луда Камчия, а на юг достига до река Двойница и седловината, отделяща я от Еминската планина. Надморската й височина е от 0 м при Черно море, до 627 м в западната част (връх Каменяк). Основните местообитания са горските, представени от чисти дъбови и букови гори и смесени широколистни гори с преобладаване на цер /Quercus cerris/, благун /Quercus frainetto/, горун /Quercus dalechampii/, източен бук /Fagus orientalis/, мизийски бук /Fagus sylvatica/, сребролистна липа /Tilia tomentosa/. Около 40% от горите са издънкови. Сред горските масиви, главно около селищата са разпръснати обработваеми земи и ливади с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. (Бондев, 1991). Разпръснато разположени скални масиви се намират главно в западната част на планината. По-големите реки в района са Луда Камчия, Двойница и Елешница. На река Луда Камчия е построен язовир Цонево с водна площ около 300 ха, а на река Елешница - едноименен язовир с водна площ около 100 ха.
Птици:
В района на Камчийска планина са установени 189 вида, от които 47 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Камчийска планина е разположена на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради това че е най-ниската и лесна за преминаване преграда. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици, за хранене и нощуване. Районът на язовир Цонево е един от малкото в страната където гнезди орелът рибар /Pandion haliaetus/. Камчийска планина е едно от най-значимите места в страната за осояда /Pernis apivorus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, ловния сокол /Falco cherrug/, горската чучулига /Lullula arborea/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, както и за четири вида кълвачи - средния пъстър /Dendrocopos medius/, сирийския /Dendrocopos syriacus/, черния /Dryocopus martius/ и сивия /Picus canus/. По време на миграция и зимуване в язовирите на Камчийска планина се струпват значителни количества водолюбиви птици, които спират там по пътя си към влажните зони на юг от Стара планина. Там е установен да зимува също и световно застрашеният къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/.
Заплахи:
Поради наличието на селища и съответна инфраструктура, значителни части от Камчийска планина са лесно достъпни за хората. Горите са застрашени до голяма степен от интензивните горско-стопански дейности и неустойчивото управление на горите. Горските политики не подпомагат опазването на първично-естествените гори и не се съобразяват с тяхнат априродна стойност. Голите сечи и неприродосъобразно провежданите главни сечи все още са практика в управлението на горите. Горските местообитания са също така частично разпокъсани от преминаващи през тях електропреносни мрежи, както и от международен газопровод. Пасищата в района се използват много активно и по-голямата част от тях са преизпасани. Урбанизация и разораването на пасищата и ливадите са основната причина за разпокъсването и унищожаването на тези местообитания. Незаконните сметища допълнително влошават качествата на местообитанията. Кариерите за добив на пясък и камъни от попопречията на реките нарушават водния им режим и разрушават крайречните местообитания. Иманярството е широко разпространено и причинява разрушаване на гнезда, прогонване на птици в гнездовия период, унищожаване на скални местообитания и промяна на ланшафта. Скално гнездящите птици са уязвими и към дейности като скално катерене, делта планеризъм, туристически дейности през гнездовия период. Ловът и бракониерството също причиняват безпокойство на птиците. Развитието на туризма през последното десетилетие доведе до безконтролно и бързо застрояване на бреговата ивица и загуба на крайбрежни местообитания. Независимо, че в района този процес е по-бавен в сравнение с други участъци на Черноморието, той вече има отрицателно въздействие върху ценни местообитания. През източната част на Камчийска планина преминава международен път, който е причина за значително замърсяване на околните територии. Особено опасни за мигриращите птици са плановете за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще доведат до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации. Морската акватория е обект на много интензивен риболов, както със стационарни, така и с плаващи мрежи. Един от сериозните проблеми в тази част е незаконното тралене на пясъчното дъно.
Законова защита:
В Камчийска планина има 7 защитени територии, но те обхващат само 0,5% от територията й. Четири от защитените територии са обявени за опазванена смесени дъбови гори – резерватите “Върбов дол”, Киров дол” и “Вълчи проход”, обявени през 1968 г., както и защитената местност “Горска барака”, обявена през 1982 г. Останалите три защитени територии са обявени за опазване на скални ландшафти. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Около 5% от територията на Камчийска планина е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни.
