
Площ: 3867,63 ха
Собственост: държавна собственост - 44%; общинска собственост - 52%; частна собственост - 4%;
Описание:
Комплексът Ропотамо се намира на 50 км южно от Бургас и обхваща лиманната част и заливната тераса на река Ропотамо с естествени заливни гори, пясъчни дюни, плажна ивица и дълбоко разчленено крайбрежие с вдадени в морето скални носове и тесни и дълбоки заливи, остров Свети Тома, блатата Алепу, Аркутино и Стамополу. На изток и югоизток комплексът обхваща планински ридове със скали и широколистни гори. Комплексът Ропотамо включва значително разнообразие от биотопи. Съществен елемент представляват крайбрежните блата с хигрофитна растителност с преобладаване на тръстика /Phragmites australis/, теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папур /Typha latifolia/, крайбрежен камъш /Shoenoplectus litoralis/ и др., както и такива с хидрофитна растителност: водна лилия /Nymphaea alba/, жабешка водянка /Hydrocharis morsus ranae/, издута водна леща /Lemna gibba/ и др. Характерни за комплекса са речният лиман на р. Ропотамо с хигрофитна и хидрофитна растителност, включваща посочените по-горе видове, лонгозни гори от полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, полски бряст /Ulmus minor/, черна елша /Alnus glutinosa/ глог /Crataegus monogyna/ със значително участие на лиани. Широколистните гори са главно от благун /Quercus frainetto/ със средиземноморски елементи или смесен с космат дъб /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Quercus virgiliana/ и др. Крайбрежната ивица е заета от дюни с псамофитна тревна растителност, главно песъчар /Ammophilla arenaria/, пясъчна лилия /Pancratium maritimum/ и др., вторични храстови и тревни съобщества с преобладаване на драка /Paliurus spina-christi/, морски пелин /Artemisia maritima/ полски пелин /Artemisia campestris/, влагалищна власатка /Festuca vaginata/ и др. На места морският бряг е скалист с ниши, подводни пещери и морски заливи. (Мешинев и кол., 1982; Бондев, 1991; Георгиев, 1993).
Птици:
На територията на комплекса Ропотамо през последните години са установени 236 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове птици 104 са световно застрашени в категория SPEC1 са включени 10 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 27 вида, в SPEC3 - 67 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 87 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 83 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Комплекс Ропотамо е едно от най-важните места в страната като гнездовище на група от видове, силно привързани към разнообразните типове местообитания на територията му – средиземноморския буревестник /Puffinus yelkouan/, голямата пъструшка /Porzana porzana/, средната пъструшка /Porzana parva/, червената чапла /Ardea purpurea/, гривестата чапла /Ardeola ralloides/ и полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/. Комплекс Ропотамо е едно от трите гнездови находища на морския орел /Haliaeetus albicilla/ по българското черноморие. През размножителния период, по време на миграция или зимуване са установени 10 световно застрашени вида - малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/, мраморната патица /Marmaronetta angustirostris/, белооката потапница /Aythya nyroca/, морският орел, степният блатар /Circus macrourus/ големият креслив орел /Aquila clanga/, царският орел /Aquila heliaca/, белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и ливадният дърдавец /Crex crex/. Значителна е ролята на комплекса като междинна станция при миграция на птиците и като типично “място с тесен фронт на миграция”, главно за белия щъркел /Ciconia ciconia/, обикновения мишелов /Buteo buteo/ и някои други видове грабливи птици (Мичев, 1987; Янков, 1993). Комплекс Ропотамо поддържа значителни зимуващи популации на черногушия гмуркач /Gavia arctica/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/, червеноклюната потапница /Netta rufina/ и сивата патица /Anas strepera/.
Заплахи:
Част от комплекса има статут на резерват и в него не се позволяват никакви човешки дейности. В буферната зона на резервата, както и в незащитените територии се извършват горско-стопански дейности, лов, риболов, транспорт, отдих и туризъм. Основните проблеми пред комплекс Ропотамо са изключително силната туристическа преса, застрояването и промени във водния режим, породени от водоползванията в горното течение на водосборния басейн на река Ропотамо и от еутрофикацията на блатата. На север комплекса граничи с голям черноморски курорт – Дюни, а на юг - с град Приморско, който е добре развит туристически център. Сечите в горите и лова са фактор за безпокойство на птиците. Особено опасни за мигриращите птици са плановете за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще доведат до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации.
Законова защита:
Понастоящем 52% от комплекс Ропотамо е поставен под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Поддържаният резерват “Ропотамо” е обявен през 1940 г. първоначално като резерват с цел опазване на разнообразие от местообитония и богата флора и фауна, включително птици. По време на дългата и история категорията на тази защитена територия е променяна няколко пъти. Останалите 6 защитени територии в комплекса са обявени с цел опазване на застрашени местообитания, растителнии животински видове, включително птици. От 1975 г. Аркутино е обявено за Влажна зона с международно значение, съгласно Рамсарската Конвенция. През 2003 г. Рамсарския обект е разширен и обхваща цялата територия на комплекс Ропотамо. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Половината от комплекса е определен за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.