Област: БургасПлощ: 7208,89 ха
Собственост: държавна собственост - 29%; общинска собственост - 15%; частна собственост - 56%;
Описание:
Атанасовското езеро е свръхсолено езеро с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Значителна част от площта му се използва като солници, но със запазен примитивен начин на солодобив. Разположено е северно от град Бургас, непосредствено до морския бряг. През езерото преминава шосето от Бургас за Варна. Атанасовско езеро включва значително разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките соленоводни басейни без висша растителност, разделени с диги и други участъци свободни от растителност или обрасли в различна степен с европейска солянка /Salicornia europaea/. На места сред тях има характерна за сладководните водоеми водолюбива растителност с преобладаване на теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папур /Typha latifolia/ и др., тръстикови масиви /Phragmites australis/. Около езерото съществуват малки сладководни блата, мочурливи ливади, както и система от обрасли с блатна растителност канали и сухи терени с преобладаване на полски пелин /Artemisia campestris/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др. (Бондев, 1991; Янков, 1993). В съседство се разполагат обширни обработваеми площи, а в южната си част езерото граничи с жилищните квартали на града.
Птици:
Атанасовското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на Атанасовско езеро са установени 288 вида, от които 84 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 127 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 19 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 28 вида, в SPEC3 - 80 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 105 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 103 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В езерото гнезди преобладаващата част от българска популация на саблеклюна /Recurvirostra avosetta/, гривестата рибарка /Sterna sandvicensis/ и на морския дъждосвирец /Charadrius alexandrinus/, поради което е най-важно място за тези видове. Атанасовско езеро се намира на прелетния път Via Pontica и е типично “място с тесен фронт на миграция” за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 240 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно от тук по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/ и къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/, тръстиковия блатар /Circus aeruginosus/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/ и на второ място (след Босфора) по концентрация на малкия креслив орел /Aquila pomarina/. Заедно с останалите бургаски езера е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора. Редовно през този период се срещат малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/ и лопатарката /Platalea leucorodia/ в значителна численост. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид - тънкоклюният свирец /Numenius tenuirostris/. Тъй като не замръзва през зимата, езерото е място с международно значение за концентриране на зимуващи водолюбиви птици, сред които къдроглавият пеликан /P. crispus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, червеногушата гъска /Branta ruficollis/, белият ангъч /Tadorna tadorna/, саблеклюнът /Recurvirostra avosetta/ и др.
Заплахи:
Атанасовското езеро е разположено в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. То е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град и международното летище, разположено източно от езерото. Езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида в който се осъществява. Основни проблеми за мястото са подмяната на старите диги, разделящи басейните, с нови, както и замърсяването на канала, опасващ езерото. Обрастванет она дигите с растителност води до загуба на места за гнездене на наземно гнездящите птици. Последните са застрашени също и от големия брой на хищниците - бездомни кучета, чакали и др. През последното десетилетие управата на солниците се сменя твърде често, което е следвано от смяна на начина на управление на солниците и непряко оказва негативно влияние върху местообитанията. Постоянното посещаване на влажната зона от хора, незаконното събиране на солничното раче и бракониерството причиняват безпокойство на птиците. Международен път пресича източната част на езерото, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Електропреносните съоръжения около езерото, както и тези пресичащи южната му част, са причината за високата смъртност на птиците в района. Наличието на международно летище в място с тесен фронт на миграция е опасно както за сигурността на полетите, така и за мигриращите птици, особено ако летището увеличи капацитета си да поема повече самолети. Разработва проект за жилищно застрояване около езерото, което ще доведе до още по-засилена урбанизация на мястото. В района около езерото в последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до смъртност и фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, както и по-нататъшно намаляване на техните популации.
Законова защита:
До днес 27% от мястото са поставени под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. През 1980 г. северната част на езерото е обявена за резерват и е държавна собственост. Южната част на езерото и 200-метрова ивица в северната му част е обявена за буферна зона през 1981 г. Земята северозападно, северно, североизточно и източно от него е част от буферната му зона и е собственост на община Бургас, като малки части са частна собственост. През 1999 г. северната част на езерото е прекатегоризирана в поддържан резерват съгласно новия Закон за защитените територии, като някои управленски дейности са разрешени до разработването на план за управление. През 1984 г. Атанасовското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция, като през 2003 г. територията на Рамсарското място е разширена. През 1989 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици.
