Област: Русе, СилистраПлощ: 9431,82 ха
Собственост: държавна собственост - 64%; общинска собственост - 9%; частна собственост - 27%;
Описание:
Комплекс Калимок включва бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора остров Безименен, както и участъкът от брега на река Дунав между тях. Разположен е северно от село Нова Черна. През 50-те години блатото е пресушено чрез отделянето му от р. Дунав с дига и прокопаване на отводнителни канали. Поради непригодност на земите за селско стопанство са построени рибарници, чиито басейни са разделени от влажни и мочурливи ливади на 2 части - източна и западна. Басейните периодично пресъхват и водното ниво се поддържа чрез изпомпване на води от Дунав. По икономически причини понастоящем рибарниците са изоставени. Южно от източната част на рибарниците мочурливите ливади преминават в блато. Основното местообитание са басейните на рибарниците, почти цялата повърхност на които е заета от блатна растителност с преобладаване на теснолистен папур /Typha angustifolia/, на места примесен с широколистен папур /Typha latifolia/, лаксманов папур /Typha laxmanii/ и езерен камъш /Shoenoplectus lacustris/. Бреговете на басейните и дигите са обрасли с обикновена тръстика /Phragmites australis/ (Бондев, 1991). В откритите водни площи преобладават жабешката водянка /Hydrocharis morsus ranae/, водната лилия /Nymphaea alba/, щитолистната какичка /Nymphoides peltata/, дяволският орех /Trapa natans/ и др. Бреговете на отводнителния канал са обрасли също с тръстикови масиви, а на места и с върби /Salix sp./. Влажните ливади са покрити предимно с различни кисели треви, а на места по периферията им има тръстика, крайбрежен камъш /Shoenoplectus litoralis/ и др. Между реката и рибарниците се намира временно заливна гора от върби /Salix spp./ и тополи /Populus spp./, с богат подлес и увивни растения, на места с малки водоеми. Остров Безименен е изцяло обрасъл със заливна гора предимно от бяла върба /Salix alba/ и бяла топола /Populus alba/.
Птици:
Рибарниците Калимок са едно от международно значимите места за водолюбиви птици по поречието на река Дунав. На територията им са установени 188 вида птици, от които 61 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 85 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 58 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 71 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рибарниците са от световно значение за гнездещата тук белоока потапница /Aythya nyroca/ и като място за почивка на къдроглавият пеликан /Pelecanus crispus/. Тук се намира и една от двете гнездови колонии на кокилобегача /Himantopus himantopus/. През гнездовия период комплекс Калимок е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за белооката потапница, нощната чапла /Nycticorax nycticorax/, малката бяла чапла /Egretta garzetta/, гривестата чапла /Ardeola ralloides/, големия воден бик /Botaurus stellaris/, лопатарката /Platalea leucorodia/, кокилобегача, синявицата /Coracias garrulus/, както и за три вида рибарки – речната /Sterna hirundo/, белобузата /Chlidonias hybridus/ и черната рибарка /Chlidonias niger/. Комплексът е постоянна хранителна база за една двойка морски орли /Haliaeetus albicilla/. По време на миграция в района се струпват значителни количества бели щъркели /Ciconia ciconia/ и блестящи ибиси /Plegadis falcinellus/. През този период и през зимата рибарниците са място от световно значение за малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/ и сивата гъска /Anser anser/. Те са важно място за зимуването на хвойновия дрозд /Turdus pilaris/. През зимата се струпват и големи количества водолюбиви птици, сред които червеногушата гъска /Branta ruficollis/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/ и др.
Заплахи:
Рибарниците изцяло зависят от тяхната изкуствена връзка с река Дунав за поддържане на водния режим в тях. Екстензивния начин на рибовъдство, който позволява наличието на водна плаваща и крайбрежна водолюбива растителност е от ключово значение за ценността на мястото. Промяната на практиките по управлението на рибарниците, включително периодичното пресушаване на част от басейните или изоставянето им, премахването на естествената растителност в отделни басейни, както и превръщането на някои от тях в обработваеми земи са основните човешки дейности, които имат отрицателно влияние върху влажната зона и характерните за нея местообитания. Поради малката си площ територията е чувствителна към всички видове безпокойство от човешки дейности като лов, риболов през гнездовия сезон, събиране на растения и животни и др. Интензификацията на рибовъдството ще доведе до по-нататъшно влошаване на ключовите за птиците местообитания. В момента се осъществява проект за възстанояване на влажната зона с цел задържане и пречистване на водите на река Дунав и поддържане на биологичното разнообразие. Мащабен проект, за повишаване плавателния капацитет на река Дунав - транспортен коридор №1, ще доведе до постоянна промяна на водния режим на влажната зона, тъй като тя е свързана директно с Дунав.
Законова защита:
Около 63% от територията на комплекс Калимок е поставена под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Защитената местност “Калимок-Бръшлен” е обявена през 2001 г. за опазане на характерни екосистеми и ландшафти, както и за опазване на застрашени растителни и животински видове. Малка част от територията, около 8% е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Предложената защитена зона граничи с потенциална Специално защитена зона в Румъния.
