Площ: 99263,72 ха
Собственост: държавна собственост - 59%; общинска собственост - 21%; частна собственост - 20%;
Описание:
Котленска планина се намира в централния дял на Източна Cтара планина. Границите й се определят от реките Тича на север до вливането й в язовир Тича, Стара река на запад и Луда Камчия на юг. На изток достига до Върбишкия проход между село Бероново и град Върбица, продължава по пътя гр. Върбица - село Бяла река, като включва и язовир Тича. От главното било на планината към долините на реките Тича и Луда Камчия се спускат множество ясно оформени второстепенни била със стръмни склонове и дълбоки врязани долове и суходолия. Теренът е стръмен и силно пресечен. Районът е сравнително слабо населен, главно по периферията, в долините на реките. Около две трети от територията на планината е покрита с първични широколистни гори, главно от мизийски бук /Fagus mmoesiaca/, на места примесен с обикновен габър /Carpinus betulus/. По-ограничено разпространение имат горите от горун /Quercus dalechampii/ на места примесен с обикновен габър /C. betulus/ и келяв габър /Carpinus orientalis/, смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. В западната част на планината е установено малко находище на естествени смесени гори от бяла ела /Abies alba/ и обикновен бук /Fagus sylvatica/. Вторичните гори и храсталаци от келяв габър имат силно ограничено разпространение в района. Останалата част от територията е заета от открити пространства, използвани за пасища и селскостопански земи. В пасищата преобладават три типа тревни съобщества: мезофилни, ксеромезофилни и ксеротермни тревни съобщества. Една значителна част от откритите пространства, в това число и земеделските площи са възникнали вторично, на мястото на стари гори. Влажните зони и поречията на реките заемат една сравнително малка част от територията на мястото. Единствената влажна зона в планината е язовир Тича, който няма обраствания с блатна растителност. По високите части на планината се срещат варовикови скали и карстови образувания, разпръснати из целия район (Недялков, 1984; Бондев, 1991; Георгиев, 1993).
Птици:
На територията на Котленска планина са установени 182 вида птици, от които 51 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 10 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 65 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 58 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Котленска планина е място от световно значение за гнезденето на ливадния дърдавец /Crex crex/ и едно от най-значимите места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на видове, гнездящи в голяма численост - черен щъркел /Ciconia nigra/, осояд /Pernis apivorus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, малък креслив орел /Aquila pomarina/, скален орел /Aquila chrysaetos/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, лещарка /Bonasa bonasia/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/ и среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/. През Котленска планина преминава най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontica. Тук се образува типично място с тесен фронт на миграция, където ежегодно по време на есенна миграция преминават над 3000 грабливи птици. Най-многобройни от тях са осояда, обикновения мишелов /Buteo buteo/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/ и блатарите. По време на миграция е установен и сивия жерав /Grus grus/. През есенно-зимния период язовир Тича поддържа значителни количества водолюбиви птици, включително червеногушия гмуркач /Gavia arctica/, големия корморан /Palacrocorax carbo/, зеленоглавата патица /Anas platyrchynchos/ и др.
Заплахи:
В Котленска планина са разположени селища и язовир Тича, който се ползва като вододайна зона. Местообитанията в Котленска планина са чувствителни към човешки дейности свързани с управление на горите и поддържане на ливадите и пасищата. Интензивното ползване на горите, особено сечите оказват негативно влияние върху качеството и видовия състав на горите местообитания и причиняват безпокойство на птиците, когато се извършват през гнездовия период. Ливадите и пасищата са застрашени от изоставяне и разораване. Това води до постепенна загуба на ценни местообитания, особено за ливадния дърдавец, но също така и до загуба на подходящи територии за хранене на грабливи птици. Дейностите свързани с туризма и селищата са до голяма степен локализирани и разпръснати и не оказват значително въздействие на територията като цяло. Районът е чувствителен и към дейности, предизвикващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите видове – катерачество, делта- и парапланеризъм. Ловът и бракониерството също причиняват безпокойство на птиците. Пряка заплаха е вземането на малки от гнездата. Разрастването на туризма и отдиха, както и урбанизацията могат до повлияят отрицатeлно върху птиците и техните местообиатния, ако процесът не бъде регулиран.
Законова защита:
В Котленска планина има 24 защитени територии – резерват, защитени местности и природни забележителности, които обхващат едва 1.3% от територията й. Повечето от защитените територии са обявени за опазване на характерен ланшафт. Резерват “Орлицата” е обявен през 1984 г. за опазване на първични букови гори, редки грабливи птици и уникален карстов ланшафт. Около 16% от територията на Котленска планина е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
