
Площ: 27871,77 ха
Собственост: държавна собственост - 48%; общинска собственост - 19%; частна собственост - 33%;
Описание:
Ломовете обхваща комплекс от дълбоко врязани в равнината каньони с меандри на река Русенски Лом и нейните притоци - Черни, Малки (Сваленишки) и Бели Лом. Разположен е в северозападната част на Лудогорието, на 20 км югоизточно от град Русе между селата Иваново, Пепелина, Кривня и Сваленик. Много характерни за Ломовете са отвесните варовикови стени на каньоните, които на места достигат височина до 100 м. Скалите са с множество ниши и цепнатини. Други основни местообитания са горските, като преобладават смесени издънкови гори от летен дъб /Quercus robur/, горун /Quercus dalechampii/, космат дъб /Quercus pubescens/ и келяв габър /Carpinus orientalis/, на места с мъждрян /Fraxinus ornus/. Добре застъпени са и смесените гори от сребролистна липа /Tilia tomentosa/ с обикновен габър /Carpinus betulus/ или цер /Q. cerris/ с богат подлес. Широко са разпространени вторичните гори и храсталаци от келяв габър, драка /Paliurus spina-christi/, люляк /Siringa vulgaris/ и др. В района се срещат и изкуствени насаждения от бяла акация /Robinia pseudoacacia/ и черен бор /Pinus nigra/. По долината на много места са запазени мезофилни ливадни съобщества и ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. (Бондев, 1991; Георгиев, 1993). Бреговете на реките са обрасли с различни видове върби /Salix spp./, черна топола /Populus nigra/ и бяла топола /Populus alba/. По долината, главно около селищата има селскостопански площи.
Птици:
В района на Ломовете са установени 149 вида птици, от които 37 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 59 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 17 вида, в SPEC3 - 39 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 48 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 44 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В Ломовете се среща най-многочислената популация в страната на червения ангъч /Tadorna ferruginea/. Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид както и за египетския лешояд /Neophron percnopterus/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/ и черната каня /Milvus migrans/. Орелът змияр /Circaetus gallicus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, бухала /Bubo bubo/, синявицата /Coracias garrulus/, сивият кълвач /Picus canus/, полската бъбрица /Anthus campestris/ и ястребогушото коприварчи /Sylvia nisoria/ се срещат тук със значителни гнездови популации. В района е установен все още да гнезди един световно застрашен вид, почти изчезнал вече от България – белошипата ветрушка /Falco naumanni/. Долината на река Русенки Лом се явява най-западната част на черноморския прелетен път Via Pontica, която се ползва по време на миграцията главно от грабливите птици. Долината е един от основните коридори по които малкият креслив орел навлиза в България през есенния си прелет.
Заплахи:
Ломовете са заобиколени от земеделски земи и са частично изолирани от други територии поддържащи подобни местообитания. Поради наличие на селища по границите на мястото, както и исторически места на територията му, до определени части от мястото достъпът е силно улеснен. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на видовете птици гнездящи по скалите – скално катерене, делта- и парапланеризъм, иманярство и туристически дейности през гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Пожарите, продължаващото застрояване на територията, както и разораването на пасищата и ливадите са основната причина за фрагментацията и загубата на ценни за птиците местообитания. Независимо, че част от територията е под законова защита и има план за управление, дейностите споменати по- горе са заплаха за мястото поради недостига на капацитет у управляващия орган.
Законова защита:
Около 16% от територията на Ломовете е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Природен парк “Русенски Лом” е обявен през 1970 г. за опазване на уникален равнинен каньон и застрашени растителни и животински видове. Резерват “Бели Лом” е обявен през 1980 г. за опазване на представителни горски екосистеми, както и на характерни за тях растения и животни включително редки видове. От останалите четири защитени територии обявени в района само една – “Рибарниците” е обявена за опазване на червения ангъч, а останалите са обявени за опазване на скални образувания. През 1998 г. част от територията е определена за КОРИНЕ място “Ломовете”, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. КОРИНЕ мястото се припокрива взначителна степен (80%) с предложената защитена зона. През 1989 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.