Площ: 146820,48 ха
Собственост: държавна собственост - 49%; общинска собственост - 31%; частна собственост - 20%;
Описание:
Границите на мястото почти съвпадат с орографския обхват на западния дял на главната Старопланинска верига на северозапад от землищата на село Раковица и Подгоре до Петрохан и Понор планина на юг, и до долината на река Пробойница и Врачанска планина на югоизток. В границите на мястото попадат Белоградчишките скали и съседната на тях по-висока част на Предбалкана - простираща се на югоизток ивица от карстови хълмове (глами). На територията му се намира биосферният резерват “Чупрене” и резерватът “Горната кория”. Мястото обхваща предимно планински и полупланински горски местообитания. С най-голяма площ са представени широколистните гори – 80264 ха., като половината от тях са Половината от тези гори сабукови от Fagus sylvatica и F. moesiaca. Около 50% от буковие гори са на възраст между 80 и 250 години. Горите от благун /Querqus frainetto/, цер /Q.cerris/, горун /Q.dalechampii/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ имат издънков характер. Иглолистните гори са 2080 ха – предимно смърчови /Picea abies/ на територията на биосферния резерват “Чупрене” и смърчово-елови в “Горната кория”. Смърчовите гори са единствените естествени и компактни гори от този вид в Западна Стара планина и са сравнително добре запазени от антропогенно въздействие. Откритите пространства (пасища, обработваеми площи, скали и др.) са с площ от около 54300 ха. Въпреки сравнително малката застъпеност на скалните образувания и комплекси, те са най-изразеното местообитание в района, предоставящо места за гнездене на някои редки и застрашени грабливи птици и на черния щъркел.
Птици:
Западен Балкан се отличава с богато биоразнообразие. В орнитологично отношение мястото не е напълно проучено. Установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 4 вида, в категориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 –22 и в SPEC3 – 36 вида. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук. Западен Балкан поддържа една от най-многочислените популации на планинския кеклик /Alectoris graeca/ и на ливадния дърдавец /Crex crex/ в България. В района се срещат четири световно застрашени вида птици – ловен сокол /Falco cherrug/, ливаден дърдавец /Crex crex/, царски орел /Aquila heliaca/ и белошипа ветрушка /Falco naumanni/. Ловният сокол, ливадният дърдавец и царският орел имат значими популации на територията на мястото. Белошипата ветрушка е с риск от изчезване в района. Западен Балкан е представително за алпийския биом поради комлекса от гнездящи алпийски видове - скалолазка /Tichodroma muraria/, жълтоклюна гарга /Pyrrhocorax graculus/ и пъстрогуша завирушка /Prunella collaris/. Западен Балкан е сред най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 22 вида – ливаден дърдавец, царски орел, ловен сокол, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, уралска улулица /Strix uralensis/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, горска чучулига /Lullula arborea/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеноврата мухоловка /Ficedula parva/, глухар /Tetrao urogallus/, осояд /Pernis apivorus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, сирийски пъстър /Dendrocopos syriacus/,козодой /Caprimulgus europaeus/, бухал /Bubo bubo/, скален орел /Aquila chrysaetos/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, червеногърба сврачка /Lanius collurio/ и черночела всрачка /Lanius minor/. През последните години глухарят е застрашен от изчезване в района. Западен Балкан е от европейско значение за опазването на популациите на планинския кеклик, кукумявката /Athene noctua/, обикновената ветрушка /Falco tinnunculus/, пъдпъдъка /Coturnix coturnix/, въртошийката /Jynx torquilla/, зелениката /Carduelis chloris/ и коса /Turdus merula/.
Заплахи:
Западен Балкан е обхваща огромна територия с разнообразни местообитания, с населени места, със сравнително добре развита инфраструктура и с наличие разнообразни човешки дейности. Равнинните райони са лесно достъпни за хората и са чувствителни към дейности свързани със земеделие, животновъдство, развитие на инфраструктурата и урбанизация. Около 70% от храната на домашните животни се осигурява чрез паша през лятото и сено през зимата. Пасищата се ползват на ротационен принцип, като през едната година се подлагат на паша, а през следващата година се косят. Пашуването се осъществява в близост до селищата. Отдалечените пасища не се използват пълноценно поради по-малкия брой добитък в сравнение с миналото. По тази причина, както и поради високата степен на обезлюдяване на района част от ливадите и пасищата биват изоставени, което води до влошаване на ключови местообитания на ливадния дърдавец и на други видове от значение за Европейския съюз. Други такива дейности са разрастването на каменните кариери, както и повсеместното изхвърляне на отпадъци. Горите са силно повлияни от интензивното ползване на горите. Горските пожари прчиняват разрушаване на местообитанията Скалните местообитания освен от експлоатацията на кариери са силно застрашени от взривни дейности на иманяри. Мащабни инвестиционни проекти за изграждане на ски курорти, постават под сериозна заплаха от разрушаване на местообитанията значителни части от Западен Балкан. Районът е уязвим по отношение на дейности, свързани с индустриализация, урбанизация, както и производство на енергия чрез ветрови генератори, които значително могат да нарушат качествата на местобитанията и дори да ги разрушат. Преки заплахи за птиците са бракониерството, включително вземане на малки от гнездата и отстрелване на дневни и нощни грабливи птици, безконтролното практикуване на скално катерене, делта- и парапланеризъм и движението на моторни превозни средства извън пътищата (включително т.нар. “off road”) и др.
Законова защита:
Само 1% от територията на Западен Балкан е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Резерватът “Чупрене” е обявен през 1973 г. за опазване на единствените компактни иглолистни гори в Западния Балкан. Резерватът “Горната “Кория” е обявен през 1968 г. също за опазване на иглолистни гори. Останалите защитени територии в района са обявени с цел опазване на гори или на пещери и характерен ландшафт. Значителна част от територията на Западен Балкан е в процедура за обявяване на Природен парк. Белоградчишките скали са уникален скален феномен, а целият Западен Балкан заедно със сръбската част на Стара планина могат да бъдат обявени за гео-парк към UNESCO. През 1998 г. около 33% от територията е определена за КОРИНЕ място, поради европейското й значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1997 г. малка част от територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място, а през 2005 г. цялата територия на Западен Балкан е обявена за ОВМ. През 2003 г. около 80 000 ха от територията на сегашното ОВМ са определени и като Ботаническо важно място, най-вече заради горските, ливадните и скалните местообитания.
