Област: Кърджали, ХасковоПлощ: 44623,98 ха
Собственост: държавна собственост - 78%; общинска собственост - 15%; частна собственост - 7%;
Описание:
Мястото обхваща водосбора на Бяла река в най-югоизточната част на Източните Родопи, непосредствено до държавната граница с Гърция. То включва долината на Бяла река и заобикалящите я планински хълмове от село Черничево на запад до мястото, където реката пресича държавната граница на изток. Растителността в района е твърде разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. Поради слабата населеност и граничния режим тук са се запазили гори от мизийски бук /Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca/ и гори от горун /Quercus dalechampii/. Широко разпространение имат и смесените дъбови гори от горун, виргилиев дъб /Quercus virgiliana/, благун /Quercus frainetto/ и космат дъб /Quercus pubescens/, на места примесени с келяв габър /Carpinus orientalis/. Добре застъпени в района са ксеротермните храсталачни съобщества от средиземноморски тип със значително видово разнообразие, с преобладаване на грипата /Phyllirea latifolia/, червената хвойна /Juniperus oxycedrus/, с участие на драка /Paliurus spina-christi/, мъждрян /Fraxinus ornus/ и др. (Бондев, 1991). Реката е сравнително пълноводна и водите й не са замърсени. Коритото й е песъкливо-каменисто. Бреговете са обрасли с върби /Salix spp./, източен чинар /Platanus orientalis/ и храсталаци. На отделни места в района се срещат единични и сравнително невисоки скали. Главно около селищата са разположени селскостопански земи, заемащи една много малка част от общата площ.
Птици:
В района на Бяла река са установени 167 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 67 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 43 вида. Бяла река е място от световно значение, като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 5 от установените за страната 9 биомно ограничени вида, характерни за този биом - голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/, малко черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, белочела сврачка /Lanius nubicus/ и черноглава овесарка /Emberiza melanocephala/. Бяла река осигурява подходящи местообитания за 51 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Четирдесет и шест от тях са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС и повече от половината от тях имат значителни гнездови популации тук. Районът е постоянно място за почивка и хранене на черни лешояди /Aegypius monachus/. Бяла река е едно от най-важните в страната места от значение за Европейския съюз за опазването на черния лешояд, както и за гнездящите тук черен щъркел /Ciconia nigra/, осояд /Pernis apivorus/, малък орел /Hieraaetus pennatus/, орел змияр /Circaetus gallicus/, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, козодой /Caprimulgus europaeus/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/ и белочелата сврачка /Lanius nubicus/. Горската чучулига /Lullula arborea/ е представена в Бяла река със значима на европейско ниво гнездова популация.
Заплахи:
Бяла река се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването броя на домашните животни в следствие с постепенното обезлюдяване на района, както и на умрелите в природата животни ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отрови против вълци оказва пряко отрицателно влияние и гибел на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите, които са излетели наскоро. Пряка заплаха за птиците е изземването на малки от гнездата им. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с не присъщи на района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива вече изградени на гръцка територия, в близост до българската граница и възпрепятстват предвижването на птиците и предизвикват фрагментация на местообитанията на лешоядите от двете големи колонии в региона – тази по долината на река Арда в България и тази – в Дадя, Гърция. Риболовът с мрежи и взривове, както и изграждането на малки ВЕЦ по реките оказват отрицателно влияние върху качеството на речните местообитания. Потенциална заплаха са и инвестиционни проекти, свързани с добив на полезни изкопаеми, които може да предизвикат по-нататъшно разрушаване и фрагментация на местообитанията, както и замърсяване на почвата и водите. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не е регулиран по подходящ начин.
Законова защита:
Около 4% от територията на Бяла река е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Защитена местност “Мендрите на Бяла река” е обявена за опазване на застрашени видове птици, включително египетски лешояд и скален орел, както и за опазване на крайречни местообитания. През 1998 г. голяма част от територията на Бяла река е обявена за КОРИНЕ място, поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
