Област: Кърджали, ХасковоПлощ: 11196,42 ха
Собственост: държавна собственост - 60%; общинска собственост - 34%; частна собственост - 6%;
Описание:
Мястото обхваща долини в средното течение на река Крумовица и на вливащата се в нея река Дюшун дере с прилежащите към тях възвишения и склонове на Източните Родопи. Мястото обхваща участъците на река Крумовица в района между село Горна Кула и устието на р. Дюшун дере, откъдето на югоизток достига до землището на село Чал. Долината на река Крумовица в района е широка от 300 до 1000 м, като на места значителна част от нея е заета от самото пясъчно корито на реката. Речните брегове са в различна степен обрасли с крайбрежна дървесна растителност, главно тополи /Populus spp./, върби /Salix spp./, черна елша /Alnus glutinosa/ и др. Сред нея изобилства храстова растителност, предимно къпина /Rubus spp./, шипка /Rosa spp./ и др. На много места в самото корито на реката има храсталаци предимно от Тамарикс /Тamarix spp./, както и тревна растителност. На отделни места бреговете на река Крумовица са със стръмни откоси и ниски скали. В долинното разширение има обработваеми площи. Долината на река Дюшун дере в по-голямата си част е тясна и дълбоко врязана във вулканични скали, с множество стръмни скали непосредствено до самото й корито, с водопади и малки пещери. Дървесната растителност по бреговете й е оскъдна, като преобладават предимно храстови видове. И двете реки проявяват силно колебание на оттока си - от много висок около февруари-март, до почти пълно пресъхване през юли-август (с изключение на отделни вирове). Значителна част от мястото обхваща нископланински хребети и склонове. В по-голямата си част те са безлесни, но в най-югоизточните райони са покрити със стари широколистни гори от благун /Quercus frainetto/, горун /Quercus dalechampii/ със средиземноморски елементи, на места с келяв габър /Carpinus orientalis/, както и вторични гори на мястото на изсечени през последните десетилетия стари гори. Характерно за склоновете и билата и на двете долини е наличието на множество скали, скални комплекси и венци, както и значителни по площ храстови формации от средиземноморски тип с преобладаване на червена хройна /Juniperus oxycedrus/ и др. На много места има силно каменисти участъци, обрасли с тревна растителност (Бондев, 1991; Гюлева, Петрова, 1996).
Птици:
В района на Крумовица са установени 136 вида птици, от които 26 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 44 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 биомно ограничени вида характерни за този биом от общо 9, установени за България - испанското каменарче /Oenanthe hispanica/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногушото коприварче /Sylvia cantillans/, малкото черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, скалната зидарка /Sitta neumayer/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/ и черноглавата овесарка /Emberiza melanocephala/. Крумовица е едно от малкото места в България където все още могат да бъдат наблюдавани два застрашени от изчезване на планетата видове – черния лешояд /Aegypius monachus/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/. В Крумовица се срещат подходящи местообитания за 46 вида птици, вписани в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които е необходимо прилагането на специални природозащитни мерки. Двадесет и осем от тези видове са вписани също и в приложение І на Директива 79/409 на ЕС, като повече от половината от тях се срещат в района със значими гнездови популации. За черния щъркел /Ciconia nigra/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, египетския лешояд /Neophron percnopterus/ и големия маслинов присмехулник районът на Крумовица е едно от най-важните в страната места със значение за Европейския съюз, където тези видове гнездят.
Заплахи:
Крумовица се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването на отглежданите домашни животни в следствие обезлюдяването на района, както и на намаляването на умрелите в природата животни ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отровни примамки против вълци оказва пряко отрицателно влияние и гибел на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите, които са излетели наскоро. Преки заплахи за грабливите птици са вземането на малки от гнездата им и безпокойството, причинено от скалното катерене, делта- и парапланеризма. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с не присъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците. Инвестиционни проекти, свързани с добив на злато, са сериозна заплаха за мястото, която може да предизвика разрушаване и фрагментация на местообитанията на значителна територия, безпокойство на птиците, а така също и замърсяване на водите. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. През последното десетилетие започна по-интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не е регулиран и регламентиран.
Законова защита:
Крумовица няма законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. На територията и има само две малки природни забележителности, обявени за опазване на ландшафти. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Около 10% от територията на Крумовица се припокрива от КОРИНЕ място “Долината на река Арда”, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.
