
Площ: 45471,92 ха
Собственост: държавна собственост - 40%; общинска собственост - 24%; частна собственост - 36%;
Описание:
Васильовска планина се намира в Северна България между градовете Ябланица, Тетевен и Троян и почти съвпада с орографските граници на едноименната планина. На север територията включва и язовир Сопот. Около половината от планината е покрита с гори - предимно от мизийски бук /Fagus moesiaca/. Има също и иглолистни култури. Откритите пространства заемат около 30% от територията, като най-голям е делът на ливадите и обработваемите земи.
Птици:
Непосредствената близост на Васильовска планина до Национален парк “Централен Балкан”, както и слабата населеност на района са предпоставка за богатото биологично разнообразие и съхраненост на хабитатите тук. В границите на мястото са включени както ценни влажни ливади край Васильов, Лесидрен и Голяма Желязна, така и голяма част от поречието на река Вит, своеобразен коридор за птиците в тази част на Стара Планина. На запад е включена и част от Лисец планина, в която има стари букови гори и пасища – трофични местообитания на редица видове птици. Язовир Сопот на север е важно място за почивка и хранене на редица видове водолюбиви птици по време на миграция и зимуване.Във Васильовска планина са установени 108 вида птици, от които 13 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 13 вида, в SPEC3 - 27 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Васильовска планина е със свеовно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата ливаден дърдавец /Crex crex/. Районът е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и за сивия кълвач /Picus canus/ и ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/. Тук се поддържат представителни популации на средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, черния кълвач /Dryocopus martius/, козодоя /Caprimulgus europaeus/ и осояда /Pernis apivorus/.
Заплахи:
Васильовска планина е лесно достъпна за посетители, поради неголямата си височина и наличието на селища и пътища, както по границите на мястото, така и в него. Природата силно се влияе от горско-стопански дейности и традиционното ползване на ливадите и пасищата. Горите са застрашени от прекомерната екплоатация и от незаконните сечи. Това води до промени в качествата на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс на целия район и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси. Промените в хидрологичния режим на района водят до промени и във влажността на ливадите. Премахването на старите умиращи дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите и совите да намират подходящи места за гнездене и храна. Най-сериозни заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния дърдавец, както и превръщането им в обработваеми земи. Преки заплахи за птиците са скалното катерене, движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително т.нар. “off road”) и други. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.
Законова защита:
По-малко от 1% от територията на мястото е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Тук попадат 7 защитени местности и 5 природни забележителности, обявени за опазване на характерен ландшафт, водопади или пещери. Почти цялата територия на Васильовска планина попада в КОРИНЕ място “Централен Балкан”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.