Област: Габрово, ЛовечПлощ: 7892,91 ха
Собственост: държавна собственост - 21%; общинска собственост - 23%; частна собственост - 56%;
Описание:
Деветашкото плато е карстово плато разположено в Северна България, в Предбалкана северозападно от град Ловеч. На северозапад платото оформя ръб над река Осъм, която служи за граница. От север границата преминава през землищата на селата Александрово и Кравуна, като на изток от Кравуна върви в южна и западна посока през землищата на Горско Сливово и Кърпачево. От запад тя върви първоначално в посока успоредно на пътя Йоглав-Тепава. Оттам продължава на североизток до Деветаки, където отново върви в южна посока и описва отворена на юг дъга. Основната скала тук е от варовици, като се наблюдават почти всички видове повърхностни и подземни проявления на карста - въртопи, валози, карстови блата, пропасти и пещери. Тук са едни от най-големите пещери и пещерни комплекси в България. Горите заемат 1/3 от територията на Деветашкото плато, а останалата част са предимно открити пространства. Широколистните гори са основно от цер /Quercus cerris/, космат дъб /Q. pubescens/ и вергилиев дъб /Q. virgiliana/. На места са примесени със сребролитна липа /Tilia tomentosa/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/, както и храсталаци и гори от келяв габър. Откритите пространства са обрасли с мезоксерротермна растителност с преобладаване на луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/, троскот /Cynodon dactylon/ и белизма /Dichantium ischaemum/, или с мезофилни тревни съобщества от ливадна власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, ливадна лисича опашка /Alopecurus pratensis/, пасищен райграс /Lolium perenne/, издънкова полевица /Agrostis stolonifera/ и др. (Бондев, 1991).
Птици:
Скалните комплекси в района са местообитание на редица петрофилни видове птици, някои от които редки и застрашени. Тук са установени 78 вида птици, от които 8 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 38 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид – ливадния дърдавец /Crex crex/, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 12 вида, в SPEC3 - 23 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 23 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 20 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Деветашкото плато е от световно значение за опазването на ливадния дърдавец. То е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазането на гнездящите тук орел змияр /Circaetus gallicus/ и градинска овесарка /Emberiza hortulana/. Района поддържа и представителни популации на бухала /Bubo bubo/, осояда /Pernis apivorus/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/.
Заплахи:
Мястото силно се влияе от човешки дейности свързани основно с традиционните практики на ползване на ливадите и пасищата, а също и на горите. Най-сериозните заплахи са косенето на ливадите през гнездовия период на ливадния дърдавец, както и превръщане на им в обработваеми земи. На много места и особено покрай пътищата съществуват незаконни сметища. Употребата на пестициди и химикали в околните обработваеми земи оказва негативно влияние върху хранителната база на повечет оот гнездящите тук птици.
Законова защита:
Само 0.5% от територията е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Дветашкото плато включва 3 защитени местности и 2 природни забележителности. 70% мястото се припокрива с КОРИНЕ място “Деветашко плато”, определено през 1998 г., поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
