Намаляват иначе многобройните видове птици – това показва, че настъпват много сериозни промени в средата. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” д-р Петър Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). „Дори обикновени видове като голямата белочела гъска, които са обичайни ловни видове, след някое и друго десетилетие могат да бъдат екзотика за ловците”, каза д-р Янков. „Тенденцията при червеногушата гъска е към намаляване”, каза още д-р Янков.
По негови думи, това се дължи на струпването на застрашаващи фактори или на системно физическо елиминиране. „Опасностите са много. Изключително много. Те идват от това, че цялата световна популация на гъските зимува на толкова малък и ограничен район, какъвто е района на Шабленското и Дуранкулашкото езеро”, каза д-р Янков. Той отбеляза, че най-голямата опасност идва от човека – най-често при бракониерство. „Когато пристигнат гъските, те прекарват деня в нивите и се хранят там. Но единственото място, на което могат да прекарат нощта, са водните повърхности на тези езера, т.е. те кацат късно следобед и през нощта спят във водата и само един изстрел на един бракониер, вечерта по мръкване, фактически заличава съществуването на това езеро за тези птици”, обясни д-р Петър Янков. Много голяма е опасността от сблъскване с наземни съоръжения, каза още той. „Затова изграждането на ветрогенератори в този район беше абсолютно престъпление спрямо птиците. Представете си, един бракониерски изстрел, който вдига птиците през нощта, когато те не виждат, а тези перки са преградили огромни площи. Цялата територия на Добруджа е обградена с такива перки и те се превръщат в месомелачки в буквалния смисъл на думата”, посочи Янков. Той подчерта, че е важно наличието на зимни култури, на зимна пшеница, на зимен ечемик - т.е. зърнени култури, които са засадени през есента и през зимата гъските се хранят с тях.
