WWF внесе жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу решение на Министерството на околната среда и водите, което дава зелена светлина за изграждането на четири руслови ВЕЦ. Те са част от скандалната каскада „Среден Искър”, която застрашава съществуването на емблематичния Искърски пролом. Конкретната причина за жалбата е, че реализацията на четирите централи е в противоречие с действащото законодателство у нас, което налага строги ограничения при изграждането на нови мощности. „WWF не е против изграждането на ВЕЦ по принцип. Ние сме против заобикалянето на закона, което се изразява в занижени критерии и хаотично издаване на разрешителни за изграждане на водноелектрически централи. Това води до реализацията на проекти, нанасящи не само екологични, но и икономически и социални вреди на хората”, коментира Иван Христов, координатор на програма „Води” на WWF.
Въпреки изричните законови ограничения и ясната забрана в плановете за управление на речните басейни, строителството на електроцентрали и до днес се допуска от администрацията без правно основание. На практика това значи, че регионалните инспекции по околна среда и води често дават зелена светлина на проекти за ВЕЦ с нелогични мотиви като например т.нар. заварено положение, което легализира недопустими от икономическа и екологична гледна точка обекти.
ВЕЦ-овете в Искърския пролом
Четирите ВЕЦ в Искърския пролом, срещу чието изграждане WWF внесе жалба във ВАС, са част от спорната каскада „Среден Искър”. Тя се състои от девет централи. През 2008 г. дейността на тази каскада причини унищожаването на речна фауна в протежение на 40 км от река Искър. Това стана заради занижен контрол и неспазване на норми, при което ВЕЦ „Лакатник“, който е част от нея, изпусна утайка и причини сериозно замърсяване.
„Ако третият етап от каскадата „Среден Искър” бъде реализиран, това ще доведе до унищожаването на най-дългата българска река, която ще престане да бъде свободнотечаща, а ще се превърне в серия от язовири”, коментира Любомир Костадинов, експерт програма „Води” на WWF.
Унищожаването на Искър ще доведе до тежки екологични и икономически проблеми като изчезването на крайречни гори и местообитания на приоритетни видове, ликвидация на риболова и рязко увеличение на риска от наводнения. Техният краен ефект трудно може да бъде оценен сега, но той ще ескалира през годините.
„За съжаление, четирите случая, които обжалваме са само малка част от офанзивата по застрояване на последните свободнотечащи реки в България. Въпреки ниската си ефективност, тези проекти продължават да бъдат атрактивни за съмнителни капитали”, коментира Иван Христов. „Политиката на безогледен строеж на ВЕЦ-ове доведе до унищожение на много реки, като в момента Искър е сред най-драстичните примери”, допълни той.
Практиката, срещу която WWF се бори сочи, че повечето водноелектрически централи у нас се реализират с незаконосъобразни методи, често с участието на местната администрация, която не уведомява населението за възможните рискове, които крие изграждането на поредния ВЕЦ или дори крие информация за конкретни проекти. Такъв например е казусът с нашумелия случай в пиринското село Тешово, където проект за ВЕЦ на бившия областен управител на Благоевград рискува да остави местното население без достъп до вода за битови и санитарни нужди. Още по-притеснителни са продължаващите случаи на строеж на ВЕЦ в защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
