Лошата новина отпреди няколко седмици е, че площта, на която се е настанила популацията от пеперуда "Монарх" в Мексико, се е свила с 59% спрямо миналата година до 12 000 кв.м. Още по-лошата новина е, че това, единодушни са всички учени в областта, не е временно явление, поради някакви специфични условия на годината, а устойчива тенденция от последните десетина години.
А защо изобщо ви занимаваме с някакви си насекоми, били те и монарси? Ето защо.
Ако някога сте се чудили как така група щъркели, с техните миниатюрни главички, успява да прелети от Горно Уйно до Близкия изток, след което да намери отново гнездото си в Долно Уйно, при това без карта, компас или каквито и да било уреди, без които всеки съвременен летец, с всичките години образование, обща култура и тренировки би се изгубил безвъзвратно, то почакайте да чуете историята на пеперудата "Монарх", ако вече не сте я чували.
Пеперудата "Монарх", значи, започва живота си някъде в Мексико, да кажем, след което, по примера на споменатия дългокрак пернат, мигрира до Канада, изкарва там лятната ваканция и отново се връща в Мексико. За разлика от дългокракия пернат обаче поради кратката продължителност на живота на тези прекрасни насекоми, докато това се случи, се сменят три или четири поколения.
Както можете да се досетите това е една от най-големите загадки пред учените занимаващи се с този тип наблюдения. За съжаление и тази загадка е на път да си остане неразгадана. Което е само едната страна на проблема с изчезващите пеперуди "Монарх".
Другата, разбира се е, че заедно с пчелите тези пъстрокрили миниатюрни пътешественици са отговорни за разпръсването на цветния прашец или, с други думи, за размножаването на растенията.
Какви са точните причини също не е съвсем ясно, но според един възможен сценарий в Щатите са разработили ГМО соя, устойчива на хербициди, което пък позволява изтребването на така наречената млечна трева (Asclepias syriaca), която пък се оказва основна храна на ларвите на пеперудата "Монарх".
