Жребецът Дорчо от породата каракачански кон, и още осем кобили и млади кончета собственост на Зелени Балкани участват в процеса по възстановяване популацията на белошипата ветрушка – проект LIFE11 NAT/BG/360, осъществяван с подкрепата на финансовия инструмент LIFE на Европейския съюз.
Ролята на конете в този случай е не да теглят впряга или да пренасят товари, а е далеч по-отговорна. Стадото коне (хергеле), трябва да се погрижи около мястото за освобождаване на ветрушките в Сакар, да са налични пасища с добре изпасана и ниска трева в която ветрушките лесно да могат да ловуват своята плячка – насекоми, гризачи и др. Хергелето пашува свободно целогодишно, ограничавано единствено от тънкия кабел на електропастира. По този начин се изпасва тревата в района и същевременно конете не достигат до земеделските култури. За да може да се поддържа по-голяма площ в добро агроекологично състояние, която да се използва за ловуване от белошипите ветрушки, между Зелени Балкани и местни стопани е постигната договореност за обединяване на стадата и редуване на използваните пасищата. В тази връзка се налага и периодично преместване на общото стадо от около 25 коня в различни пасища ограничени с електропастир. Така например в началото на март тази година, след презимуването си конете са преместени но ново пролетно пасище с достатъчно свежа трева и наличие на вода. По късно, в началото на лятото хергелето ще бъде настанено в друго, ново пасище близо до адаптационната клетка за освобождаване на белошипите ветрушки. По този начин площите които ще се изпасват могат да се използват за ловуване от излетелите млади ветрушки.
Подпомагането и устойчивото управление на местообитанията са от изключителна важност за успешното възстановяване на гнезденето на белошипата ветрушка в Сакар. Освен ветрушките в подобни открити територии ловуват и други редки видове птици като царския орел, орела змияр и др.
Редуването на различни територии за паша на животните е традиционна животновъдна практика, която подпомага устойчивото управление на пасищата, като същевременно се осигурява необходимата за животните храна и не се допуска преизпасване и ерозиране на терените. В миналото стопаните дори са премествали стадата си от билата на планините през летните месеци, до Тракия и бреговете на Бяло море през зимата. Така наречената трансхумация е давала възможност животните целогодишно да разполагат с добри условия за изхранване, и в същото време е подпомагала местообитанията на редките видове в различни райони.
За контакти :
Градимир Градев
Ръководител на проект ,,Възстановяване на белошипата ветрушка", LIFE11 NAT/BG/360
тел: 0885 609 289
е-mail : ggradev@greenbalkans.org
