Популациите на голяма част от обикновените видове птици в България намаляват с тревожни темпове. Това показват резултатите от националното проучване на широко разпространените видове птици, което се провежда ежегодно от 9 години насам от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Щиглецът намалява с 66%, пъдпъдъкът – с 64%, домашното врабче – с 50%, а градската лястовица – с 47%. Резултатите включват тенденциите в състоянието на 59 вида птици, които живеят в земеделските земи, горите и градската среда. Проучването е проведено в над 160 места в цялата страна с участието на повече от 120 доброволци, които БДЗП координира ежегодно. Изследването се нарича още Мониторинг на широко разпространените видове птици (МОВП) и се извършва в периода 2005-2013 г., като данните, събирани всяка година се анализират и сравняват. За извършването на проучването доброволците са обходили повече от 3 000 км. с цел наблюдение и докладване на състоянието на птиците.
От общо 59 вида птици, включени в изследването, 30% намаляват, 10% са със стабилно състояние и едва 7% бележат ръст. Сред тези, които се увеличават, са обикновеният пчелояд, голямото белогушо коприварче, еловият певец и горската чучулига. Сред другите видове с най-неблагоприятна тенденция освен горепосочените, са обикновената кукувица, селската лястовиц и сивата овесарка.
Сред основните заплахи за обикновените видове птици, които обитават земеделските земи, са премахването на храстите, разораването на затревените площи и прекомерната употреба на пестициди. Интересно е наблюдението, че птиците в земите с висока природна стойност (това са земеделските земи с високо биологично разнообразие), намаляват с по-бавни темпове от тези извън тях.
„Резултатите от проучването са изключително тревожни”, коментира Йордан Христов, координатор на проучването в БДЗП и отговорник на дейностите по мониторинг. „Само за 9 години пред очите ни изчезват някои от най-често срещаните видове. Сега имаме възможност да променим тези негативни тенденции чрез по-широко прилагане на мерките от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), благоприятстващи птиците”, допълни той. „Редки и застрашени видове като царския орел например, които също са свързани с пасищата и ливадите, могат да изчезнат напълно от българската природа, тъй като са тясно свързани със състоянието на средата и нейните обитатели (лалугери, полевки, таралежи, зайци, змии и др.)”
Резултатите от Мониторинга на обикновените видове птици показват, че опазването на птиците е възможно в земите с висока природна стойност, където птиците намаляват със значително по-бавни темпове, отколкото в останалите земеделски земи. „Необходимо е по-широко популяризиране и прилагане на агроекологичните мерки в земите с висока природна стойност”, коментира Едита Дифова, експерт по агроекология в БДЗП. „Проектът за Мониторинг на широкоразпространените видове птици, организиран и провеждан от БДЗП вече 9 поредни години, се очертава като най-подходящия и широко-мащабен мониторингов инструмент за оценка на ефективността от прилагането на агроекологичните дейности от ПРСР”, заяви д-р Николай Петков, експерт в БДЗП. „Резултатите от настоящето проучване показват спешната необходимост от продължаване прилагането на мерките в земите с висока природна стойност, особено на тези, касаещи биологичното разнообразие като цяло. Тези цифри ще подпомогнат с доказателства диалога с Министерство на земеделието и храните и обосновката от необходимостта от продължаване на агроекологичните мерки в земите с висока природна стойност.”
Пълният текст на Доклада за състоянието на широко разпространените видове птици можете да видите тук.
Според мен голяма вина за спада на популацията на някои видеве дребни птички има също и увеличената популация на свраки,чафки и други,които с охота изяждат малките на дребните птички като намерят гнездото им.
