Египетските лешояди намаляват в целия си ареал. На Балканите, популацията е намаляла от над 500 двойки през 80-те години до по-малко от 80 двойки понастоящем (Velevski et al. 2015). Има много фактори, които са заплаха за вида по местата му за гнездене и пътя на миграция – използването на отрови, токови удари, сблъсъци с жици и ветрогенератори, бракониерство, загуба на местообитания, намаляване на хранителната база и др. Една от основните предполагаеми причини за намаляването на популацията по местата за гнездене е влошено здравословно състояние, поради използване на пестициди, антибиотици и други ветеринарно-медицински продукти, замърсяване на кръвта с тежки метали и различни болести.
За да разберем повече за този важен аспект от опазването на вида на Балканите, в рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“ (LIFE10 NAT/BG/000152), Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) и Центърът за анализ и диагноза на диви животни в Малага, Испания (CAD), проведе изследване за здравословното състояние на египетските лешояди в България и Гърция. Изследването имаше за цел да установи наличието на възможни инфекции (бактерии и вируси), излагане на токсични вещества и натравяне от тежки метали, пестициди и ветеринарно-медицински продукти.
Общо 182 проби (36 кръвни проби за токсикологични изследвания, 146 биологични проби от гърло, клоака и око за бактериологични изследвания) от общо 49 индивида (основно от млади птици) от различни места в България и Гърция, бяха събрани от Българско дружество за защита на птиците, Гръцкото орнитологично дружество и WWF Гърция през 2012-2013 година и изпратени за анализ през 2014 г.
По отношение на изследването за потенциални заболявания, бяха направени анализи за наличието на дълъг списък от патогени (Salmonella spp., Campylobacter spp., Esherichia coli 0157, Chlamidia spp., микоплазма, аденовирус, цирковирус, Нюкясълска болест, Западнонилска треска и Bordetella), за които е известно, че могат да заразят хищни птици, включително и египетския лешояд. За анализите бяха използвани микробиологични методи и PCR. Резултатите показаха, че изследваните патогени не са опасни за изследваните индивиди. В някои проби бяха открити само ниски концентрации на вирусите, причиняващи Нюкясълска болест, аденовирус и цирковирус. Това означава, че изследваните индивиди само имат контакт са тези патогени (вероятно често), но не страдат от тези заболявания.
По отношение на токсикологичните изследвания, пробите бяха изследвани за тежки метали (олово и кадмий), 270 различни компоненти на пестициди, 137 антибиотика и 21 други противовъзпалителни ветеринарно-медицински продукта. Всички тези субстанции могат да бъдат намерени в храната на лешоядите (поради различни селскостопански и ветеринарни дейности) и могат да окажат вредно въздействие върху здравословното състояние на египетските лешояди. Резултатите от това изследване бяха изненадващо добри: почти всички проби бяха отрицателни за изследваните компоненти. Единствено малки концентрации на Аспирин (ацетилсалицинова киселина) бяха открити в част от пробите от Гърция.
В заключение, проведените анализи показват, че изследваните млади птици са в добро здравословно състояние по време на изследвания период – незасегнати от патогени или токсични вещества. Въпреки че тези резултати не могат да бъдат екстраполирани върху цялата Балканска популация или за други периоди от време, те подсказват, че вероятно болестите или натоварването на организма с тежки метали (вкл. олово) или други вредни вещества, акумулирани поради различни селскостопански или ветеринарно-медицински дейности не са основна заплаха за вида в България и Гърция.
Целият доклад в PDF може да бъде свален оттук.
/Снимка: Димитър Градинаров/
