Много е важно да помниш кой си. Да не се вземаш за някой друг, защото така животът ти може да отиде по дяволите. Има един страхотен разказ от Труман Капоти за враната Лола, която му подаряват с подрязани крила. След близо година, прекарана в съжителство с двете му кучета, перата й са пораснали отново, но тя е забравила да лети. И когато една котка се опитва да я нападне на мансардната тераса, птицата скача от високото и тупва като торба в някакъв преминаващ по улицата пикап, който я отнася неизвестно къде. Мислеше се за куче, обяснява съкрушен от загубата писателят.
Ясно е, че подобни пагубни мисли не бива да спохождат пернатите. У нас, в Стара Загора има спасителен център, в който лекуват диви птици, когато някой ги открие болни или наранени.
Но след като те оздравеят, възниква проблемът как да бъдат върнати обратно в естествените им обиталища. Нужно е място, където да съживят инстинктите си за търсене на храна и за продължение на рода и когато укрепнат, сами да отлетят. Нещо като санаториум, в който ще възстановяват силите си, преди да се върнат в небето.
Тъкмо такъв подслон беше издигнат на една поляна на Витоша. Миналата събота в него бяха пуснати първите четири мишелова, които са били лекувани в продължение на около два месеца. Специалистите наричат съоръжението адаптационна волиера.
Тя е проектирана от ателието на арх. Борис Борисов, известен автор на артистични домове за хора. Към птичата къща той е подходил с обичайното внимание към потребностите на бъдещите обитатели.
Дивото в тях
Първото изискване пред проектантите е било да има достатъчно височина и обем, за да се разлитат оздравелите пернати. Второто, и най-същественото – отстрани конструкцията да е плътно затворена, за да не вижда птицата човека, който я храни. Иначе свиква с него и престава да се опитва да се грижи сама за себе си. Целта тук явно е обратна на опитомяването. Птиците трябва да се усещат в дивото и дивото в тях не бива да закърнява, за да може после да излетят и да се приспособят лесно към живота на открито.
Миналата година в центъра в Стара Загора са имали 1 200 крилати пациенти, повечето защитени видове. "Освобождаването им е фин процес. Птицата свиква с човека и това е предпоставка да не може да оцелее в природата. Тя дори престава да приема собствения си вид," обяснява д-р Христина Клисурова от центъра.
Архитектура на волиера
За да впишат волиерата естествено в планинската среда, проектантите са предложили мека форма, обшита с дърво, която да съответства на детския еко-стационар "Бели брези", изграден съвсем наблизо от камък, дърво и кирпич. Основите й са полу-вкопани габиони – метални кошници, пълни с камъни.
Към тях са завързани носещите елементи – обелени от кората стволове на млади борове или смърчове. По периферията покривът е плътен и пази обитателите, а в средата се състои от два вида мрежи.
Стените от дърво и дъски са високи 4,5 – 5 м, на някои от тях са направени специални прозорци с дъсчени капаци.
Завръщане в дивото
Когато крилатият пациент стане достатъчно силен, му прилагат малък фокус – наричат го "хакване" Без той да вижда, със синджир капакът се дърпа отвън и се отваря малка площадка. Птицата може да кацне на нея, да излети, да се върне отново – ако се чувства несигурна, за да се храни.
Постепенно "гледачът" трябва да започне да намалява храната. Докато накрая я спре изцяло.
Туристите, които минават наблизо, не могат да виждат какво става вътре във волиерата. Но ако се отбият на 50 метра до еко-стационара, ще могат, докато си пият чая, благодарение на едни малки камери да наблюдават върху екрани какво правят птиците в реално време.
Според Ивайло Клисуров, управител на центъра в Стара Загора, волиерата е много подходяща и за връщане обратно в природата на изчезващи видове. Тя е част от проект на Дирекцията на природен парк "Витоша" и е построена в по-голямата си част със средства по европейска програма.
Разточителство ли е това съоръжение? Освен живо същество, което заслужава милост и грижа, птицата в полет е и символ. За архитект Боби Борисов подслонът за птици е и метафора. Всъщност – една метафора, която всички заслужаваме. Свободата, подсещаме се, е инстинкт, който ако закърнее, не може да пази живота.
/Фотограф: Йордан Дамянов/