Комплексът Беленски острови е в списъка на влажните зони с международно значение от 24 септември 2002 г. Той е група от един голям – остров Белене и девет по-малки острова на р. Дунав срещу град Белене, разположени в речен участък с дължина 16 км (между 560 и 576 км), на площ от 6898 хектара. Най-важният тип екосистеми, характерни за комплекса са заливните крайдунавски гори и вътрешни блата, като остров Белене е най-големият български дунавски остров и единственият, на който се намират три сладководни блата, заедно със заобикалящите ги стари заливни върбови гори, както и съседните острови Милка и Китка (Люта), които са изцяло покрити със заливни гори.
Преобладаващо местообитание са естествените заливни гори предимно от върба (Salix sp.) и бяла топола (Populus alba), а на остров Милка – от бял бряст (Ulmus laevis). Формирането им е пряко свързано с водния режим на реката. Високите води не позволяват пълното развитие на пролетната растителност. Оттеглянето на водите съвпада с високите летни температури, в резултат на което на острова се развива буйна лятна растителност. Дървесно-храстовата островна растителност е с по-беден видов състав в сравнение с тази по крайбрежието на Дунав, като доминират бяла върба (Salix alba) и полска къпина (Rubus caesius).
Трите блата на остров Белене (Песъчина, Мъртвото и Дюлова бара) са свързани помежду си и чрез канал се оттичат в Дунава. При високи пролетни води през гардата, когато е отворена, в езерата постъпва прясна вода по канала. В блатата се развиват типични блатни съобщества – жълта водна роза (Nuphar lutea), плаващ ръждавец (Potamogeton natans) в по-дълбоките и щитолистна какичка (Nymphoides peltata), жабешка водянка (Hydroharis morsus-ranae) и дяволски орех (Тrapa natans) в по-плитките участъци. Блатата са обрасли в различна степен с тръстика (Phragmites australis), ежова главичка (Sparganum ramosum), жиловлековидна лаваница (Alisma plantago-aquatica) и др.
ипична за блатата тук е формацията от Azola filiculoides. Част от територията на остров Белене е покрита с ливади. Тревните асоциации са представени от няколко растителни групировки, които често преминават една в друга, като преобладават обикновеният троскот (Cynodon dactylon), микелиевият дихостилис (Scirpus michelianus) и др. В източните и западните части на островите се образуват пясъчни коси, обикновено без растителност (Иванов, 1993).
Флората на комплекса включва 112 вида водорасли, 19 вида мъхообразни, 21 вида гъби и 475 вида висши растения, 30 от които са включени в Червената книга, 24 в Закона за биоразнообразието, а 12 вида имат международен природозащитен статус. 294 вида са лечебни растения. Изключително ценни са върбовите съобщества. В комплекса се срещат редки и застрашени видове като бялата водна лилия (Nymphaea alba), жълтата водна роза (Nuphar lutea), четирилистната марсилея (Marsilea quadrifolia), блатното кокиче (Leucojum aestivum), плаващия ръждавец (Potamogeton natans), щитолистната какичка (Nympoides peltata) и джулюна (Trapa natans), които са включени в Червената книга на България.
Голямо е разнообразието и на фауната: общо 1014 вида, от които 650 вида безгръбначни, 67 вида риби, 11 вида земноводни, 17 вида влечуги, 211 вида птици и 58 вида бозайници.
Най-голямото богатство на комплекса са птиците. Комплекс Беленски острови предоставя мозайка от важни местообитания за гнездене, хранене и почивка на водолюбиви птици през цялата година. Той поддържа 141 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 62 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 15 вида, в SPEC3 – 42 вида. До 1970 г. на остров Белене се е намирала най-голямата смесена колония от чапли, ибиси, лопатарки и корморани по българското поречие на река Дунав, наброяваща над 7000 гнездящи птици (Иванов, 1985).
С построяването на диги по периферията на острова и отводнителна система и след построяването на язовира „Железни врата“ в Сърбия колонията постепенно намалява и изчезва. До скоро са гнездили малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), блестящият ибис (Plegadis falcinellus) и лопатарката (Platalea leucorodia) (Grimmett, Jones, 1989), но в последните години са установени само да използват островните блата за хранене. Днес комплексът е важно местообитание с международно значение за редица застрашени видове птици, като белооката потапница (Aythya nyroca), червената чапла (Ardea purpurea), белобузата рибарка (Chlidonias hybridus) и морския орел (Haliaeetus albicilla). Блатата се явяват едно от малкото гнездови находища на червеновратия гмурец (Podiceps grisegena) в България. Макар и в малка численост, на острова гнезди и ливадният дърдавец (Crex crex).
По време на миграция тук се среща и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). През зимата, по време на миграция и през гнездовия период островният комплекс е място където редовно се струпват за хранене и почивка значителни количества къдроглави пеликани (Pelecanus crispus), малки корморани (Phalacrocorax pygmeus) и големи корморани (Phalacrocorax carbo). От бозайниците особено ценен вид е видрата (Lutra lutra).
Сухоземната територия на Комплекс „Беленски острови“ е част от Природен парк „Персина“, обявен през 2000 г. В комплекса има два резервата – островите „Милка” и „Китка”, обявени съответно през 1956 и 1981 г. за опазване на уникални крайречни заливни гори. Поддържаният резерват „Персина Изток” с буферната зона, както и защитената местност „Персина Изток” са обявени през 1981 г. за опазване на представителни влажни зони, с характерни местообитания и гнездови находища на рибарки, патици и гъски. През 1998 г. остров Персина (Белене) е обявен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
Комплексът попада в границите на защитени зони – Натура 2000 места и по двете Директиви на ЕС, Директивата за птиците и Директивата за хабитатите.
В периода 2002-2008 г. на територията на ПП „Персина” се реализира Проект „Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването”, финансиран със средства на Глобалния екологичен фонд и двустранни донори и се изпълнява от МОСВ. По проекта е възстановена влажната зона на о-в Персин и е построена Административна сграда и посетителски център на ПП „Персина”, намиращ се брега на р. Дунав. Възстановената влажна зона е първата от българската част на басейна на р. Дунав.
/снимка: МОСВ/
