Европейската комисия и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност очертаха днес бъдещия конструктивен ангажимент на ЕС по отношение на Арктика, съобщиха от пресслужбата на ЕК.
Арктическият регион е ключов компонент от околната среда на планетата. Изменението на климата в Арктика се ускорява драматично, като промяната е все по-видна от година на година, а неговото отражение върху екосистемата и традиционното препитание на местните жители е значително.
В същото време бързо топящите се морски ледове, заедно с технологичния напредък откриват нови икономически възможности в региона като корабоплаването, минното дело, добива на енергия и риболова. Въпреки че тези дейности се отразяват благоприятно на световната икономика, към тях следва да се подхожда по предпазлив и устойчив начин: ако не бъдат спазени най-високите екологични стандарти, може да се очаква допълнително отражение върху уязвимия регион на Арктика.
Обобщена в три думи „знания, отговорност, ангажираност“, приетата днес стратегия съдържа пакет от конкретни действия, които допринасят за научните изследвания и устойчивото развитие на региона и насърчават технологии, щадящи околната среда, които могат да бъдат използвани за устойчиво корабоплаване и минно дело.
Стратегията също така подчертава действията на ЕС в Арктика от 2008 г. досега. В този контекст през последното десетилетие ЕС е допринасял с 20 млн. евро годишно за изследванията в Арктика и е инвестирал над 1,14 млрд. евро в устойчивото развитие на региона от 2007 г. досега.
Катрин Аштън, върховен представител на ЕС и заместник-председател на Комисията, заяви: „Чрез действията, които представихме днес, искаме да покажем на света, че ЕС се отнася сериозно към ангажиментите си, поети към Арктическия регион. Случващото се в Арктика прави нашата работа за борба с изменението на климата още по-неотложна и придобива все по-голямо стратегическо, икономическо и екологично значение за Европейския съюз.
ЕС иска да има положителен принос към сътрудничеството между арктическите държави и да вземе предвид нуждите на коренното население и местните общности в арктическите райони“.
Комисарят по въпросите на рибарството и морското дело Мария Даманаки заяви: „Арктика претърпява големи промени, които позволяват развитието на нови икономически дейности в тази уязвима част на света. Възникват екологични предизвикателства и възможности, които изискват внимание на световно равнище, и ЕС може да помогне в значителна степен — в научните изследвания, финансирането, борбата с глобалното затопляне и развитието на по-екологосъобразни технологии. Именно това е смисълът на интегрираната морска политика на ЕС — да допринася за намирането на общи решения за устойчиво управление на моретата“.
Върховният представител Аштън и комисар Даманаки посетиха Арктика през пролетта: г-жа Аштън посети Финландия, Швеция и Норвегия, включително Свалбард, а г-жа Даманаки — Гренландия.
Съобщението съдържа серия от мерки в подкрепа на ефективното стопанисване на Арктика. Те включват:
- подкрепа за арктическите научни изследвания в рамките на програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, която има бюджет от 80 млрд. евро;
- принос към операции по издирване и спасяване в Арктика чрез извеждането на спътници за наблюдение от ново поколение;
- засилване на действията за борба с изменението на климата;
- използване на възможностите за финансиране по линия на ЕС за постигане на устойчиво развитие на Арктика в полза на коренното население и местните общности;
- насърчаване и развитие на щадящи околната среда технологии, които могат да бъдат използвани от добивната промишленост в Арктика;
- укрепване на двустранния диалог по въпроси, свързани с Арктика, с Канада, Исландия, Норвегия, Руската федерация и САЩ, включително чрез кандидатстване за статут на постоянен наблюдател към Арктическия съвет;
- активизиране на усилията за поддържане на редовен диалог с представители на организации на коренните народи относно политиките и програмите на ЕС;
Като цяло Съобщението съдържа 28 действия.
Акценти в Съобщението:
Изменение на климата: ЕС, който е на път да изпълни целите от Киото, включи в законодателството си ангажимента за намаляване с 20 % на емисиите на парникови газове и се придържа към дългосрочната цел за намаляване на емисиите си с 80—95 % до 2050 г.
Устойчиво развитие: За финансовия период 2007—2013 г. ЕС предоставя над 1,14 млрд. евро за развитие на икономическия, социалния и екологичния потенциал на арктическите региони на ЕС и съседните райони.
Научни изследвания: ЕС има водеща роля в арктическите научни изследвания през последните десет години, като е допринесъл с близо 200 млн. евро от европейските фондове за международни изследователски дейности в Арктика.
Европейският парламент и държавите — членки на ЕС, се приканват да представят гледните си точки по предложените действия. Съобщението поставя начало и на процес на диалог и консултации с арктическите държави, коренните народи и други заинтересовани страни за доусъвършенстване на политиката на ЕС по отношение на Арктика.
Периодът 2005—2010 г. беше най-топлият, регистриран някога в Арктика, а прогнозите за следващите 30 — 40 години сочат, че летата в региона ще бъдат без сняг. Бързите промени биха могли да улеснят достъпа до богатите природни ресурси като нефт и газ и да отворят пътища за корабоплаване, които биха могли да спестят време и разходи за важни търговски коридори между Европа и Азия. Арктическият съвет е основният международен форум, който се занимава с устойчивото развитие и опазването на околната среда в Арктика. Членове на Арктическия съвет са арктическите държави (Канада, Дания, представляваща Гренландия и Фарьорските острови, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и САЩ). Организациите на коренните народи са постоянни участници в Арктическия съвет.
През декември 2008 г. от името на ЕС Европейската комисия кандидатства за статут на наблюдател в Съвета. Тази кандидатура бе потвърдена в края на 2011 г. Очаква се Арктическият съвет да вземе решение по кандидатурата на министерската си среща в Кируна през май 2013 г.
