• Птиците в България
    Птиците срещащи се в България
    Всеки вид с кратко описание, снимки и видео в естесвена среда. Снимки на местообитанията, които обитава.
  • Над 400 вида птици в България
    426 вида птици в България!
    Знаете ли, че България е на второ място в Европа по видово разнообразие на птици?
  • On-line определител на птиците
    On-line определител на птиците!
    Открий и познай птицата, която си видял.
  • Хиляди снимки на птици
    Хиляди снимки на птици!
    Над 4000 снимки на птици публикувани безвъзмездно от над 150 фотографа.

NEWS

Д-р Стоян Николов: Лешоядите са индикатор за здравето на природната среда
07.07.2015

Д-р Стоян Николов: Лешоядите са индикатор за здравето на природната среда

Д-р Стоян Николов, ръководител на проект „LIFE+ Помощ за египетския лешояд“, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с необходимостта от опазването на египетския лешояд и конференцията, която се провежда в София от 5 до 8 юли.

Фокус: Г-н Николов, необходими ли са допълнителни усилия за опазването на египетския лешояд?


Стоян Николов: Да, защото това е единственият от четирите вида европейски лешояди, който е далечен мигрант. Всяка година птиците, които гнездят в Европа, изминават над 5 хиляди километра до местата за зимуване в Африка. Не са достатъчни само природозащитни мерки на територията на Европа, но и по пътя на миграцията. Лешоядите, които се срещат в България са три вида. Най-многоброен е белоглавият лешояд, който се увеличава, благодарение на дългогодишни усилия от страна на неправителствени организации, местни общности и подкрепата на властите. Той обаче не мигрира, а е колониален. Единствената дива популация в България се намира в Източните Родопи. Другият лешояд в този район е египетският. Той е на практика най-застрашената граблива птица в цяла Европа и затова видът е световно защитен. От него имаме само 27 двойки тази година. Хубавата новина е, че са с три повече от миналата година. През последните 30 години видът непрекъснато намалява, като всяка година губим около 7% от популацията му. Тази година за пръв път са установени с три двойки повече. Доказателство за това е, че птиците, които формират новите двойки, са маркирани и от 10 години насам Българско дружество за защита на птиците извършва ежегоден мониторинг. Информацията наистина е надеждна. Този вид за съжаление намалява, но в рамките на проект, финансиран от програмата „LIFE +” на Европейския съюз, се извършват мащабни дейности за опазването му не само на територията на България, но и в Гърция, Македония, Албания и Турция. Дейностите са насочени най-вече към изследването на причините, поради които изчезва, и към мерки за опазването му, като обезопасяване на електроразпределителната мрежа, борбата с отровите, борбата с престъпленията срещу дивата природа. Конференцията, която се провежда от неделя, 5 юли до сряда, 8 юли има за цел да обедини всички страни по пътя на миграция на египетския лешояд, представители на природозащитни организации, на властите и изследователи. За момента очакваме 70 човека от над 30 държави от Европа, Средна Азия, Прикавказието, Близкия Изток и Африка. Ще бъде обсъден план за действие по пътя на миграцията на египетския лешояд. До момента в глобален мащаб не е имало толкова сериозна и голяма среща за опазването на този вид. Щастливи сме, че тази среща ще бъде проведена в България и организатор на събитието е Българското дружество за защита на птиците в рамките на проекта „LIFE+ Помощ за египетския лешояд”.


Фокус: Какви са причините за изчезването му?


Стоян Николов: Най-сериозният проблем е нелегалното използване на отрови. Причината за тази заплаха за вида е, че хората търпят щети от едри бозайници като вълци, чакали, лисици, скитащи кучета. Има опити този проблем да бъде решен, но към момента всички са неуспешни. В съседна Гърция например, са предвидени компенсации за щети от вълци, но бюрократично е толкова трудно тези компенсации да се получат, че хората предпочитат сами да се справят с проблема. В България няма компенсации за щети от вълци, има само от мечки. Ловците се опитват да отстранят така наречения „вреден дивеч“. Това са чакали, лисици и скитащи кучета, които нанасят вреди на дивеча. За съжаление, в Гърция използват нелегални и неселективни методи за борба с тези хищници като хвърлят отровни примамки. Законът там не позволява това, но се оказва, че е широко разпространено. Функцията на лешоядите е да почистват природата от мъртви животни, за да не се разпространяват зарази. Затова те стават първа жертва на тази порочна практика. Например, през 2013 г. в Гърция, беше поставен сателитен предавател – птицата Лазарус на един от лешоядите. Той беше намерен натровен. Той отиде да зимува в Африка и когато се върна през пролетта на 2014 г. отново беше отровен, този път фатално. В рамките на една календарна година една птица е била натровена два пъти. Може да си представите за какъв мащаб на опасност става въпрос. По настояще бройките в Гърция са 10. Видът намалява значително. През последните 30 години на Балканите броят им е намалял с 80%. През 80-те години на миналия век двойките на Балканите са били няколко стотин, като ги е имало почти около всяко селище. Сега те са 80 и ги има само в България, Гърция, Македония и Албания и в европейската част на Турция. В азиатската част на Турция има много голяма популация – над хиляда двойки. Преди 100 години този вид е вършал и по сметищата на София. Има експонати, които са над 100 години в Националния природо-научен музей и са събирани от района на София и Самоков. Видът е бил наистина широко разпространен и е бил истински санитар.


Фокус: Разкажете ни малко повече за тази негова санитарно-екологична задача. В какво се изразява тя?


Стоян Николов: Спомняте си проблемът с епидемията от син език миналата година. В България има само един екарисаж в района на Шумен. Не е възможно тази служба да обслужи цялата страна, тъй като има ограничен брой персонал и голяма част от хората трябваше да се справят сами с проблема. По закон болните животни трябва да бъдат загробвани, но по селата огромна част от населението, което отглежда животни, е от възрастни хора. Те не могат да изкопаят големи трапове, за да изхвърлят мъртвите животни. Голяма част от животните биват хвърлени в горите и реките. В Източните Родопи, където все още има популации на лешояди, 15 от тях изяждат една овца за половин час и от нея не остава нищо. Лешоядите имат много интересен начин да се допълват. В Европа има 4 вида, като всеки един от тях консумира определена част от мъртвото животно. Белоглавите лешояди изяждат вътрешностите, черният лешояд изяжда мускулите и кожата, египетският - дребните парчета от трупа, а брадатият накрая поглъща костите на трупа. Той, за съжаление, вече изчезна от нашата природа. Брадатият лешояд всъщност е символът на българската природна защита. Ако видите вековно дърво с емблема на птица в къщичка вътре, това означава, че птицата е от този вид. За разлика от екологичните еквиваленти на лешоядите като вълци, лисици и кучета, те не могат да пренасят болести, тъй като са птици и не се заразяват от болести, които ходят по бозайниците. След като се нахранят, те отиват далеч от хората и нямат контакт с други бозайници, така че на практика не могат да разпространяват епидемии. Докато вълците, лисиците и кучетата могат. Лешоядите имат много полезна функция и изпълняват много сериозна екосистемна услуга. Това най-силно се проявява в Африка, в местата за зимуване. Нашите лешояди зимуват в Сахелската зона, която е на практика полупустинна и няма земеделие. Хората са номади, преживяват от животновъдство и пътуват от водоем на водоем с огромните си стада от камили, крави и кози. В Африка в условията за живот няма такъв стандарт на хигиена и няма ветеринарно-медицински продукти. Ако ги няма лешоядите и пламне епидемия, заради концентрацията около водоемите, биха загинали много животни, а и хора. Лешоядите пазят живота и здравето на хората там. В Индия също.


Фокус: Споменахте, че у нас египетските лешояди се срещат в Източните Родопи, на границата с Гърция. Туристите в района проблем ли са за опазването на вида?


Стоян Николов: Напротив, туристите са един от пътищата за спасяването на вида. Това е един устойчив начин за облагодетелстване на местните общности. От дългогодишния опит, който имаме в природозащитния сектор, сме се убедили, че без подкрепата на местните общности един вид не може да бъде спасен, независимо колко мащабни дейности и проекти се изпълняват. Лешоядите са една голяма атракция за туристите. Все повече хора започват да посещават страната ни, за да наблюдават птици. Това е така нареченият „bird watching“. Всяка година броят на посетителите с тази цел се увеличава с хиляди. Лешоядите са именно една от атракциите за тях. Местните хора се облагодетелстват като предлагат хотели, ресторанти и развеждат туристически групи. Това е един устойчив начин да се опази видът. Другото, което е в полза на местните общности, е кандидатстването за агроекологични мерки. В страната има такива за ползването на пасища и ливади по екосъобразен начин. Това е една от най-скъпо платените програми в рамките в аргоекологичната програма в страната. По нея могат да кандидатстват само фермери, които живеят близо до местата, в които има египетски лешояди, царски орли или ловни соколи - други световно защитени видове. Египетският лешояд е зависим от наличието на домашни животни, които се пашуват интензивно, тоест трябва да има достатъчно ливади и пасища, където те да търсят храната си. Породи като късорогото говедо и сивото българско говедо не се отглеждат интензивно, а са на свободна паша. Те се раждат в природата, живеят и умират там. Чисти са от антибиотици и други ветеринарно медицински продукти и са безопасна храна, както за лешоядите, така и за хората. На практика, лешоядите са много добър индикатор за здравето на околната среда. Когато те изчезват, значи има някакъв проблем.
Когато едно животно е отровено, то може да умре на места, където човек няма да го намери. Ще се разложи, след време там ще поникнат гъби и някакви растения и този ефект може да рефлектира зле върху хората. Така че, действително лешоядите са един добър индикатор за здравето на природната среда.


Фокус: С какво египетският лешояд е уникален в сравнение с останалите три вида?


Стоян Николов: Той е мигриращ. Освен това от древни времена датира в културата на хората. Той се нарича още „птица на фараона“. Правил е гнезда в древността по пирамидите и затова се нарича египетски лешояд. Фараоните до такава степен са го уважавали, защото са знаели неговата екологична функция, че със смърт се е наказвало всяко посегателство върху вида. Има и йероглиф с неговия лик. Това е една изключително интелигентна птица, една от малкото птици, които използват сечива. В Африка, когато лешоядите намерят яйце на щраус, те взимат камъни с клюн и започват да ги хвърлят върху яйцето, докато не го счупят. Младите птици научават това действие от възрастните. Лешоядите се опитват да пестят енергия в периода на миграцията. През този, дълъг 5 хиляди километра, път те не летят активно, както гъските например, които махат нонстоп крила. Лешоядите се реят. Те използват въздушни течения, които ги отнасят на юг, и по този начин успяват да достигнат до местата за зимуване. Това е възможно само над суша, където има подходящи въздушни течения. Възрастните птици показват пътя на младите. Обикновено лешоядите се движат на малки групи. За съжаление, поради ниския брой на възрастни птици, в рамките на проекта установихме, че голяма част от по-младите тръгват да мигрират на юг, без да следват възрастните. Те просто се опитват да пресекат Средиземно море - най-прекият път. Водата обаче няма такива възходящи течения и птиците се давят в морето. Има един участък на около 230 км между Крит и Африка без никаква суша. Там птиците стават жертва на тази естествена бариера - водата. Другото, което е интересно за вида е, че той много прилича на хората. Всъщност птицата има интересен външен вид, тя е черно бяла. По това прилича на щъркела, който е добре известен у нас вид с много позитивна енергия. Същата легенда е валидна за Гърция и Албания по отношение на египетските лешояди. Там това е птицата, която донася официално пролетта. Местните вярват, че пролетта идва с кукувица, която е възседнала египетски лешояд. Наистина е интересно предание. Те свързват пролетта с тази птица и я почитат. Лешоядът в Турция бива наричан Али Баба, което значи бял или свещен баща. С възрастта става все той по-бял, като нас хората, с голо лице, а възрастните лешояди имат все повече бръчки с възрастта, точно както и ние.


Весела ПЕТРОВА

http://www.focus-news.net/

Type comment for the news
* Име:
* Коментар:
Characters left
 
Find Birds in Bulgaria on Facebook
Къща за гости
Старото Гнездо
Маджарово
Big year
All European birds in one place!
All European birds in one place!
Visit
Birdwatching and Wildlife Photography Tours in BULGARIA. Cottage to rent
Bird guide for all European birds
All European birds in one place!
 
Application for smart phones
Application for smart phones