Краят на първата седмица на януари 2013 година в Добруджа беше белязан с истинска зимна виелица, със силен северозападен вятър, носещ като на вълни ситен сух сняг. Сивото небе и минусовите температури добавяха още по-суров щрих към пейзажа, вероятно радващ сърцето на всеки обичащ зимата човек. За природозащитния екип на БДЗП обаче той носеше и тревожно предчувствие. Твърде лоша видимост, поривист вятър, принуждаващ птиците да летят ниско, и... твърде много ветрогенератори, препречили оловното небе. Притесненията ни бяха най-вече за световно застрашените червеногуши гъски, които преди часове гледахме да летят с мъка, носени от вятъра и само на няколко десетки метра над земята и за зачестилите в района морски орли. В рамките на проекта по Програмата Лайф+ на Европейския съюз – „Сигурни зимовища за червеногушата гъска” експерти на БДЗП и Тръста за влажните зони и водолюбиви птици (WWT) проучват влиянието на ветрогенераторите върху зимуващите гъски в района на Приморска Добруджа, който е от ключово значение за тях.
Около гората от ветрогенератори северно от Каварна не се виждаха летящи гъски , но за съжаление бяха регистрирани поредните жертви на ветрогенераторите в Добруджа. На 51 метра от пилона на ветрогенератор V9116 от ветроенергиен парк ВТК , откъм страната на въртене на ротора, в мъчителна поза имаше застинал труп на обикновен мишелов. С отсечено ляво крило и полупокрит от навяващия сняг. Внимателният оглед установи на 7,5 м от трупа и крилото му, а на още 6 м по-нататък – още едно крило на мишелов – този път дясно! Очевидно за броени часове (иначе хищниците щяха вече да са отнесли безценния за тях дар) тази турбина бе убила не един, а два обикновени мишелова!
На място пристигна служител на РИОСВ – Варна, който състави протокол за констатирания случай. След убитите от ветрогенераторите в този район розов пеликан, бухал, белоглав лешояд, двата обикновени мишелови са поредните жертви-доказателства за факта, че тези съоръжения изградени на неподходящи места категорично не са „зелени”, а носят цвета на кръв. Следва да отбележим, че това беше установен случай на убити два екземпляра от защитен вид само около една от перките, които са стотици и ако не бяха експертите на БДЗП и този случай щеше да остане скрит и нерегистриран. Възниква въпросът как се провежда мониторинга на изградените вече съоръжения и как се установява от наетите от инвеститорите експерти „липсата на въздействие и кумулативен ефект”? За колко от тези ветрогенератори „експертите” на инвеститора са писали липса на значимо въздействие? Надяваме се, че овластените от конституцията и закона държавни институции, призвани да осигуряват опазването на природата на България – Министерство на околната среда и водите и неговите регионални структури ще погледнат много по-сериозно и внимателно на „безпристрастната” експертиза на наетите от инвеститорите експерти, които подписвайки договор с инвеститора са спрели да бъдат независими.
Бих бил благодарен ако е възможно да получа за изследване малки тъканни проби от намерените мишелови, в случай че са били запазени.
Здравейте, изследвам популация от обикновенни мишелови в Германия, където сме имали жертви от трите генератора в съответната територия и изследваме ефекта на такива жертви върху развитието на популацията.
