БДЗП като част от коалицията „За да остане природа в България” очакваше, че ще се стигне до решението на Европейската комисия от днес (17.10.2013), с което Българското правителство се дава на Европейския съд на справедливостта заради поредица от неизпълнени ангажименти за защита на природни територии с международно значение.
В продължение на близо 6 години България не изпълни ангажимента си по Директивата за птиците да обяви изцяло територията на Орнитологично важно място (ОВМ) Калиакра като защитена зона от Натура 2000, за да се опазят зимуващата червеногуша гъска (вид застрашен от изчезване в света) и хиляди мигриращи птици като белият щъркел и редки хищни птици. Те ежегодно ползват територията по миграционните си пътища от Европа към Африка.
Правителството също не изпълни ангажиментите си и съгласно Директивата за местообитанията, позволявайки изграждане на ветроенергийни паркове, които застрашават птиците и разрушават степните местообитания в района на Калиакра, както и изграждането на голф игрища в защитена зона „Белите скали” в близост до Калиакра, също така важна за мигриращите птици.
От близо 8 години Коалиция „За да остане природа в България” се бори срещу постепенното унищожаване на уникалната природа на ОВМ Калиакра и да постигне сигурна защита в съответствие с действащите законови норми. Надявахме се страната ни да се съобрази и в пълна степен да приложи европейското законодателство, за да не се стига да плащане на огромни финансови глоби от българския данъкоплатец.
Дори стартирането на съдебната процедура, за която Министър Михайлова намекна в свое изказване от края на септември, не спря унищожаването на още степни местообитания в Калиакра. На 15 октомври 2013 г., само 2 седмици след изявлението на Министър Михайлова, че заради наказателна процедура за защитена зона „Калиакра” България ще бъде изправена пред Европейския съд на справедливостта, екип на БДЗП документира ново мащабно унищожаване на степни местообитания и земеделски земи в защитена зона „Калиакра”. Над 200 декара са изорани с тежки машини и на места е премахнат напълно почвения слой. Това се случва в едни от последните запазени степи в България, с които в миналото е била покрита Добруджа. Районът все още привлича много туристи, особено напролет, когато степта се покрива с цветя.
Нада Тошева, изпълнителен директор на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) сподели: „Ние сме удовлетворени от стъпките, предприети от Европейската Комисия, за да се спре разрушаването на Калиакра. Силно се надяваме това да е ясен знак за правителството да гарантира, че Регионалните инспекции по околна среда и води осигуряват адекватна защита на природно ценните територии. Унищожените и увредените сега местообитания трябва сега да се възстановят, за да останат и за бъдещите поколения.”
Ариел Брунер, Отговорник по политиките на ЕС в БърдЛайф Интернешънъл за Европа коментира: „Надяваме се, че този случай ще насърчи Българското правителство да спре и други рискови проекти, като ветропарка „Смин” който застрашава Дуранкулашкото езеро – най-важното зимовище в света за червеногушата гъска.”
Бележки
• Защитена зона Калиакра обхваща нос Калиакра и прилежащи степни местообитания и обработваеми земеделски земи. Тя е разположена на миграционния път Виа Понтика, където ежегодно прелитат хиляди мигриращи птици всяка пролет и есен.
• Червеногушата гъска е една от най-редките видове гъски в Европа и е силно застрашена от изчезване в света. 80-90% от цялата световна популация на този вид зимува в Приморска Добруджа в България и Румъния. За спешното и опазване сега се осъществява проект, финансиран от Европейския съюз: http://bspb-redbreasts.org/.
• Най-новото посегателство върху степите на Калиакра е регистрираното на 15 октомври 2013 г. разораване на степите източно от село Българево. От гледна точка на Европейското законодателство е унищожено приоритетно и строго защитено местообитание „Понто-сарматски степи”, което е вече силно засегнато заради изградени ветропаркове и голф игрища. То, както и околните земеделски земи са гнездови територии на приоритетни за опазване видове като дебелоклюна чучулига, полска бъбрица, черночела сврачка, както и ловни територии за вечерната ветрушка, белоопашатия мишелов и бухала – всички обект на опазване в защитената зона. На тази територия има инвестиционен интерес още от края на 2007 г., като през годините интересите са променяни – от ваканционен комплекс с голф, през жилищно и ваканционно строителство, фотоволтаичен парк и овощни градини. Имотите са раздробявани на части, променяно е предназначението на земите и са подавани отделни инвестиционни предложения с най-вероятната цел да се избегне една обща оценка, която би показала реалните мащаби на въздействие върху природата в защитената зона. Наличието на тежка строителна техника ни кара да се запитаме какво точно ще се изгражда на разрушената територия и необходима ли е такава техника за създаването на овощни градини, каквито са последните известни на нас одобрени инвестиционни проекти. Инвестиционните предложения за унищожената територия са част от общо 360 инвестиционни предложения, регистрирани от БДЗП в защитената зона Калиакра и са част от наказателната процедура срещу България за неадекватна защита на ОВМ и ЗЗ „Калиакра”.
За повече информация:
Ирина Матеева, Отговорник по европейските политики БДЗП; тел.: 0878599360; e-mail: irina.kostadinova@bspb.org
В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.
