Розовият пеликан е най-голямата европейска птица, извършваща далечен прелет до друг континент – Африка. В България този пеликан е гнездил на редица места покрай Дунав и във вътрешността на страната, като последното му гнездовище в западната част на Мандренското езеро до Бургас е унищожено към средата на 20 в. Затова пък над страната ни, по прелетната магистрала Виа Понтика, мигрират почти всички розови пеликани от колониите в най-западната част на ареала на вида. Проведените от БДЗП през 2011-2012 г. най-мащабни досега проучвания на миграцията на реещите се птици в България показаха, че над страната ни през пролетта преминават поне 32 000 розови пеликана, а през есента – минимум 51 000 птици. При гнездящи около 4500 двойки в Дунавската делта, става ясно, че няколко десетки хиляди розови пеликана идват от някъде другаде. Откъде са тези птици, колко са в действителност, как преминават през страната ни – това бяха само някои от въпросите, засегнати в доклада, с който БДЗП взе участие в току-що завършилата Международна конференция за розовия пеликан в Израел.
От 26 до 30 октомври 2014 г. в Кфар Блум, Северен Израел, специалисти от България, Гърция, Израел, Кения, Румъния, Съединените щати и Турция обединиха усилията и познанията си в нелеката задача да анализират познанията за движението на розовия пеликан по пътя му от Европа до Африка и да потърсят решение на един от най-сериозните проблеми на птиците по този път – конфликта с рибовъдните стопанства. Участието и на представители на рибовъдите в обсъжданията допринесе в значителна степен за разглеждането на проблема във всичките му аспекти. Израелските учени и природозащитници са на изключително ниво на познанията, включително за получаване на информация в реално време за това дали птицата стои и почива, дали плува, или лети, дали лети с активен полет, или се рее, да не говорим за точната траектория на полета с всичките й параметри. Благодарение на дългогодишните усилия на доайена на израелската орнитология и природозащита Йоси Лешем, понастоящем радарите на ВВС не само буквално „посрещат, проследяват и изпращат” всяко ято пеликани от северната до южната граница на страната, не само предоставят информацията на орнитолозите и природозащитниците, но и работят заедно с тях за решаване на общите проблеми на птиците и хората. „Ключът към всеки успех е сътрудничеството и граденето на доверие” – неколкократно отбеляза Йоси Лешем в презентацията и изказванията си.
БДЗП има солидни традиции в опазването на пеликаните в България. Не само в събирането на данни и мониторинга на двата вида, а и в реални и доказали ползата си действия. Вече е позабравено буквалното спасяване на колонията в Себърна през най-тежките за резервата години (тогава БДЗП построи ограда около гнездата, за да предпази яйцата и малките от дивите свине, достигащи ги лесно поради пресъхването на блатото). През всичките повече от 25 години съществуване, нашата организация направи неимоверно много за опазването на ключовите за пеликаните места, включително от ветрогенератори, които бяха буквално надвиснали дори над емблематичното и за двата вида Атанасовско езеро. Платформите на Беленските острови, диверторите около Бургаските езера, предпазващи пеликаните от сблъскване с проводниците, усилията за решаване проблема с доказаните „убийци” на пеликани – ветрогенераторите при нос Калиакра, са само щрихи от по-новите дейности на БДЗП за по-сигурен път и бъдеще на пеликаните в тази част на света.
За повече информация:
д-р Петър Янков,
Eколог, Природозащитен център „Пода” на БДЗП
Мобилен телефон: +358 878 599 373
Електронна поща: petar.iankov@bspb.org
