Варна Фото Фест представя от 7 май фотографската изложба „БГ Дивата Природа“. Откриването е от 18,30 ч в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“.
БГ ДИВАТА ПРИРОДА е сборна изложба от 28 фотографии представени от седем от най – добрите снимащи дива природа фотографи на България: Богдан Боев, Христо Пешев, Николай Стайков, Веселин Граматиков, Сергей Панайотов, Радослав Цветков и Светослав Цветанов. 28 вълнуващи по различен начин със своята красота и естественост кадъра, внушаващи еднакво чувство и отношение към природата и животинския свят но България, обединени от една обща цел: "да покажат крехкостта на дивата природа, огромното и значение за нас и нуждата да бъде пазена и съхранена." Откровението и грижата на авторите към природата излиза извън рамките на фотографиите и прелива в като апел в думите им.
ЗА АВТОРИТЕ
Богдан Боев
"Обичам да съм там в дивото и да ставам свидетел на нещата, които се случват в животинския свят. Свят, в който амбициите на нашето забързано ежедневие изглеждат абсурдни и глупави... Уайдлайфа не е просто жанр на фотографията, това е процес! Процес, свързан с познанието, разбирането и преоткриването на истински ценните неща в живота. Контакт, изпълнен уж с мълчание, а казващ толкова много!
Северните индианци имат мисъл, която гласи:
"Ако говориш със совите и змиите и те ще говорят с теб, и ще се познаете един друг. Ако не говориш с тях, няма да ги познаеш, а от това, което не познаваш, ще се страхуваш. Човек разрушава онова, от което се бои."
Чрез фотографиите си се опитвам да споделя частица от своя контакт с природата, да Ви накарам поне за миг да се пренесете там в дивото и да разговаряте с него. Този контакт прави всички ни малко по-добри, малко по-осъзнати и опитващи се да съхраним онова, на което принадлежим."
Сергей Панайотов
"Все още свързвам топлите месеци с брачния позив на Папуняка. Същия този Папуняк, който всяка пролет се обаждаше от върха на изсъхналия клон на ореха в двора ни на село. Обаждането ми се струваше толкова близко, толкова познато, но и дълбоко, мистично, от друг омагьосан свят, близък до детския ми.
Баба ми не забелязваше папуняка, не знаеше и името му, за нея беше само част от битието й, но за мен той значеше много. Свързвах го с идването на пролетта, с покарването на копривата, с босите крака в прахта, със завръщането на живота след зимните студове.
Започанах да снимам птици и природа на 15 години с 20-годишен Зенит. Всеки кадър беше приключение и ... загадка. Не знаеш дали си направил снимката, докато не я видиш. Понякога Зенит-а имаше свое мнение, различно от моето, дали да снима, или не.
Защо птици, защо природа? Защото е трудно и защото всеки кадър е предизвикателство. Заради неповторимостта на всеки момент и невъзможността да го повториш. Това е уникалният живот на природата! Същата тази природа, която ни заобикаля, а не и обръщаме внимание.
Възможноста, макар и само да се докосна до обитателите и, за момент да бъда част от живота им, ме изпълва с енергията и силата, нужни ми да бъда по-силен и по-себе си."
Светослав Цветанов
"Най-добрия начин да опознаеш себе си е да се потърсиш в дивата природа. Да се погледнеш през очите на нейните обитатели и да разбереш какво чувстват те, когато те гледат.
Уайлдлайф фотографията за мен е начин на комуникация между два паралелни свята – нашия - човешкия, социалния и техния – животинския, дивия. И валят едни въпроси... чия реалност е по-съвършенна? А защо не е една обща? Защо се отдалечаваме все повече, докато ставаме все по-зависими? Та нали сме „по-разумни"?
Фотографията ми помага да намирам отговори, да търся и виждам красивите неща, да искам да бъда по-добър човек!
Когато не ми остава време за снимане и ежедневието ме грабне във вихъра си, започвам да сънувам вечер, че съм някъде в дивото... едни птици срещу мен летят, като истински. После се събуждам, липсва ми... някаква любов е това... дали към фотографията, или към дивотията не знам, но дано да е завинаги."
Радослав Цветков
"Снимането на диви животни за мен е несравнимо удоволствие. Срещите и опознаването на различни видове, играта със светлината, запечатването на точния момент, връзката, която се създава с дивото, да останеш сам със себе си и с природата, да прекараш безбройни часове в очакване... Няма нещо, което така да освобождава и пречиства духа! Когато усетиш всичко това, не можеш да се върнеш назад. Природата остава за цял живот в кръвта ти.
Факт, макар и не много известен е, че България е на 2-ро място по видово разнообразие на птици в Европа и е важно да съумеем да опазим богатството, което имаме."
Веселин Граматиков
„За мен фотографията на диви животни първоначално бе момент, в който мога да избягам от забързания градски живот и в същото време да посещавам места, на които можех да намеря спокойствие и уединение, да забравя за всичко останало и просто да съзерцавам красотата на един друг свят, който живее в един друг ритъм. Един друг свят, в който понякога изглежда ,че времето е спряло, но всъщност там времето е много ценно, един свят, в който всичко е подредено и съществува само любов. Казвам любов, защото този свят е самодостатъчен сам по себе си, там всичко се определя от прости правила, които важат за всички. Там няма завист, лъжа, омраза – онези качества, които се отнасят изключително и само за нас самите.
С времето започнах да разбирам, че сама по себе си фотографията, като регистрация не ме удовлетворява и искам да покажа дивите животни в тяхната най-добра светлина и величие. Разбрах,че богатството от ситуации и емоции, които ми дава дивата природа и връзката ми с нея са толкова разнообразни, че няма да ми стигнат няколко живота, за да успея дори да зърна и усетя част от тях.
Любопитството ми и разнообразните ми запознанства с орнитолози и хора, които се грижат за консервацията на природата около нас, ме подтикнаха към идеята, че тази фотография може да е инструмент за популизиране на дивата природа в България, да възпитава в любов към заобикалящия ни свят и да напомня на обществото, че света не свършва с крайната табела на града ни.“
Христо Пешев
„В моите представи за живота, нищо не е по-ценно от дивата природа.
Съвременното ежедневие, със своята забързаност, ни отдалечава постоянно от природата и с това живота ни става все по-малко интересен и пълноценен.
Със своите фотографии се опитвам да заинтригувам хората, да провокирам в тях чувства и интерес към дивия свят и природата, да ги накарам да излизат сред нея, да я почувстват, да желаят да я пазат, съхраняват и ценят!“
Николай Стайков
„Нека снимките ми говорят сами ...“
