За първите долетели щъркели в Бургаска област от топлите страни и миграционния процес на прелетните птици, Радио “Фокус”-Бургас разговаря с орнитолога Ивайло Иванов от Българско дружество за защита на птиците в Природозащитен център “Пода”-Бургас.
Фокус: Долетяха първите щъркели в Бургаска област, ранно или късно е тяхното завръщане?
Ивайло Иванов: Тази година може да се каже, че закъсняха, защото предишните години, особено миналия зимен период почти нямаше зима и първите наблюдения показаха, че пристигнаха още по-рано през началото на февруари. Това е биологичен процес при прелетните птици и първите мъжки екземпляри, които пристигат по местата за гнездене имат предимство да заемат най-удобните и най-подходящите места за гнездене. Затова при подобряването на времето прелетните птици се завръщат максимално бързо. Понякога това коства живота им, защото времето е все още динамично и може да последва застудяване, заради което те да не успеят да преживеят. Но вероятно от гледна точка на птиците си струва и е приемлив процес.
Фокус: Извършва ли се оглед на гнездата им и предвид тежката зима, която беше в Бургаска област в какво състояние са те?
Ивайло Иванов: Това са природни процеси и не е необходимо човек да се намесва. Що се отнася до гнездата дори някои процеси на саморазрушаване се разглеждат като положителни, защото при такива видове като щъркела, които обитават десетилетия едно и също гнездо, се наблюдават процеси на преопаразитяване. Те заради това и птиците всяка година надстрояват гнездата си и всъщност не е невъзможно някои от гнездата да паднат по ред причини, като например, защото e станало много тежко, много високо и т.н. Но за щъркелите това не е проблем и те от една страна, така или иначе ще го надстроят, от друга страна е полезно, защото паразитите в по-долните слоеве са по-малко.
Фокус: Какви миграционни процеси можем да очакваме?
Ивайло Иванов: На практика сега започват да се връщат всички мигриращи видове птици, които прекарват зимата в Южна Европа или въобще на Африканския континент. Връщат се голяма част от хищните птици като осояда, големия креслив орел, малкия креслив орел. Връщат се също и доста видове от пойните птици, като славея. Всички интересни видове, които изчезват, като пчелоядите и други отсъстващи през зимата от страната ни, се връщат на пролет на вълни. Характерното е, че например първо започват да се завръщат папуняци, те са ранни мигранти, след това се завръщат скитащи видове, като елов певец, който зимува по-близо. След което започват да се завръщат по-далечните мигранти от птичи вид.
Фокус: Много птици ли загиват по време на дългия прелет, правят ли са по-специални наблюдение в тази връзка?
Ивайло Иванов: Тези процеси трудно се установяват с визуални наблюдения, но това е един цял дял в орнитологията, с който са ангажирани, може би, хиляди учени от целия свят, не само от Европа и България. С най-различни способи се изследват тези процеси, като съвременните включват сателитно проследяване, геолокатори, gps-и, които представляват предаватели, които се поставят върху птиците. В по-далечно време тези методи на проследяване са били чрез опръстеняването, сега все по-рядко се използват пръстените, обикновено са останали като метод за изследване основно на по-едрите мигриращи птици. Освен положителни има и доста отрицателни страни опръстеняването, но така или иначе миграцията е най-тежкият период за всички птици. Разликата между пролетната и есенната миграция е, че есенната е по-наситена с повече видове, тъй като всички възрастни птици мигрират заедно с младите и излюпените през същата година. Така всъщност групите мигриращи птици са многократно по-големи отколкото е гнездовата популация. Пролетната миграция е свързана само с тези птици, които са оцелели и са готови да се размножават, т.e. това е същинската гнездова популация. Птиците са с повече опит, по-предпазливи, по-целеустремени, бързат да се приберат по местата за гнездене. Обикновено загнездването започва буквално няколко дни, след като птиците пристигнат от местата, на които са зимували. Оформянето на процесите, които са свързани с популацията преди снасянето, се случва още докато те прекарват зимата. На практика тук следва само същинското размножаване и отглеждането на малките.
Фокус: А какви са най-честите причини за загиване на птиците по време на миграцията им?
Ивайло Иванов: В днешно време са много причините, например за едрите мигриращи птици далекопроводите и препятствията по време на самата миграция, както и плътните, големи ветроенергийни паркове. Друга причина е отнемане на местата им за почивка, т.e. когато повечето места, които традиционно използват птиците при почивка бъдат унищожени или превърнати в нещо друго. По този начин местата за почивка на птиците, по време на прелет, стават по-малко или по-неподходящи. Причините могат да бъдат преки и косвени, много е трудно, за да се каже с точност. При дребните пойни птици, които са обикновено нощни мигранти, причина за загиване може да се окажат стъклените сгради, преосветени пространства, както и големите градовете по пътя на миграцията, каито са като черни дупки и в тях загиват много от тях заради сблъсък със сгради, електроповоди. Причина може да бъде и кацването за почивка на неподходящи места, където например има бездомни кучета и котки, които са техни директни врагове. Но основните проблеми по миграционните пътища на птиците са създадени с участието на човека, независимо дали говорим за инфраструктура, сгради или пък предизвикани насилствени промени в природата.
Фокус: Как човек може да помогне за благополучното пристигане на мигриращите птици?
Ивайло Иванов: Една част от рисковете по време на миграция представлява автомобилният трафик, а хората в съвременното общество най-често пътуват с автомобилите си. По време на пролетната миграция, в тези хубави месеци, когато природата се раззеленява, и тъй като радиото обикновено е най-близкия източник, от който хората се информират в своите коли, аз искам да отправя към тях един съвсем човешки апел. Да бъдат по-внимателни, когато пътуват, защото особено дребните мигриращи птици, като славеи и червеногърби сврачки, които не са много предпазливи, могат лесно да бъдат блъснати от шофьор на автомобил, който дори и не подозира за тях. Апелът ми е просто хората, както гледат за дупките по пътя докато шофират, да обострят сетивата си и да обръщат внимание на птиците кацнали на храстите или на клоните покрай пътищата, и ако е възможно да редуцират скоростта или просто да бъдат по-внимателни към птиците. Те лесно могат да станат жертви, а те също носят със себе си живота. Всяка една убита птица по време на пролетната миграция е една разрушено птиче семейство и едни неизлюпени млади птичета. Има голяма вероятност всеки един от нас, като шофьор по време на своето пътуване, да допринесе за намаляването на числеността на птиците, включително и на много редки видове. Този факт не е за омаловажаване.
Мария ДИМИТРОВА
