Физически характеристики
Мустакатите тръстикатчета достигат големина 14 — 15,5 cm. Има полов и възрастов диморфизъм. Опашката е дълга и стъпаловидна. Мъжкият е с кафяв гръб и сива глава, с черно мустаче под окото. Отдолу е белезникав, с охрист корем и черно подопашие. Женската е без мустаче, главата и подопашката са кафяви. Младите наподобяват женската, но са с черни перца по гърба. Издаващи звуци: Звънливо “цвин-цвин".
Разпространение
Среща се разпокъсано в цяла Евразия – от Великобритания да Япония.Обитава водоеми, обрасли с блатна растителност. В България гнезди на някои обрасли с тръстика места по Дунавското крайбрежие, край езерата Шабла и Дуранкулак, и край Бургаските езера. През зимата се събира в ята и се скита в търсене на храна из тръстикови масиви край любимите му блата и езера. В България се среща целогодишно. Начина на скитане през зимата - на шумни ята, го прави по-лесно забележим през този сезон. През лятото мустакатите тръстикатчета се хранят с насекоми и паяци, а през зимата — със семена на растения.
Размножаване
Обикновено гнезди на колонии (т.е. много двойки си правят гнездата в близост едно до друго). Гнездото е разположено ниско в тръстиката и е кръгло, чашкообразно. Снасят се 5-7 яйца, които се мътят около 12 дена и от двамата родители. Грижите за потомството в гнездото продължават 9-12 дена. За една година могат да се отгледат две люпила.
Допълнителни сведения
Категория “Рядък вид” в Червената книга на България. Към датата на издаване на Червената Книга (1985) се предполага че в страната гнездят няколко десетки двойки.
